Традицията повелява в събота всички млади невести да направят това, а за късмет…

Тодоровден е подвижен църковен празник. Той винаги се отбелязва първата събота след началото на Великденските пости и тази година се пада на 23 март.

Това е един от първите пролетни празници народния и православния календар.

На този християнски празник, известен още като Конски Великден или Тодорица, се почита Свети Теодор Тирон, както и конете и хората, чийто живот е свързан с тях – коневъдци, конни състезатели.

Имен ден празнуват всички, които носят името Тодор, Теодор, Теодора, Тодора, Тодорка и производните им.

Макар и не толкова голям светия покровител, Свети Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.

Според народните представи, на този ден Свети Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери дали растат посевите.Сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято.

Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие. Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне.

Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня. Традицията повелява провеждането на конни надбягвания, известни още като кушии, а църквата освещава варено жито.

Мъжете и жените си разпределят обичаите.

Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица.

Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод.

Докато раздават хляба, на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите.

Бабите стрижат за първи път децата след зимата, затова на някои места се казва „остриган като магаре през март“.

Конните надбягвания са най-популярният обичай, победителят получава вкусна храна и венец.

Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.

След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание.

Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.

На този ден само в поповското село Садина се изпълнява един специфичен обичай. Ритуалът е свързан с предаване на конската опашка. Извършва се от най-стария коняр и той дава на най-малкото момче конската опашка, която е символ на Аспаруховото знаме.

Малкото момче, което приема опашката, участва в конните надбягвания. Този обичай символизира стремежа за съхраняване на корените и предаване на традициите на младото поколение.

На Тодоровден се извършват и обичаи за раждане на дете.

Младите семейства изпълняват обреди, за да се сдобият с рожба. В тях може да участва само невеста, минала под венчило през последната година. Тя трябва да се облече празнично и да обиколи домовете, носейки малки обредни питки.

По този начин невестата получава благословия за зачеване и износване на здрави деца.

Раздаването на варена царевица е друг обичай, свързан с празника. Тя се раздава за здравето на конете и техните стопани. Варената царевица се използва и за украса на обредния хляб.

Друг обичай на Тодоровден е жените да измият косите си с вода, в която предварително е накисната от сламата за храна на конете. 

Още в ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.

На празника се изпълнява и още един обичай, който е свързан с момите. Те нанизват броеници от грах или нахут, като зърната предварително се накисват във вода. Броениците се украсяват с копринени конци и всяка мома дава своята броеница на любимия си момък.

На обредната трапеза присъстват само постни ястия – супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица. Докато жените ги приготвят, мъжете разресват конете и ги подготвят с украса за кушиите.

Задължително на празничната трапеза присъства варено жито, което предварително е осветено в църквата и след това част от него се раздава.

Според поверията на Тодоровден не бива да се яде праз лук, за да няма болести по конете.

И накрая, предлагаме на вашето внимание три вкусни предложения за празничната трапеза, на които попаднахме в gotvach.bg.

Варено жито с канела

Списък с продукти: 

жито – 300 г
пудра захар – 1 ч.ч.
канела – 1/2 пакетче

лимонова кора
ванилова захар – 1 пакетче
галета – 3 с.л.

Начин на приготвяне:

Накиснете житото в студена вода за около 2 часа. Измийте го под течаща вода. Сварете го в подходящ съд, докато зрънцата се разпукнат.

Измийте готовото жито отново под течаща вода и го разстелете върху чиста хавлиена кърпа.

Оставете го за 7-8 часа, за да се подсуши.

Сложете житото в подходяща купа, прибавете пудрата захар, галетата, канелата, ваниловата захар и настърганата лимонова кора.

Разбъркайте до хомогенност. Може да добавите и орехови ядки.

Леща в гърне

Списък с продукти: 

леща – 300 гр.
лук – 4 главички
чесън – 3 бр. зелен

олио – 1 к.ч.
червен пипер – 1 с.л.
сол – на вкус

чубрица – 1/2 ч.л.

Начин на приготвяне: 

Изчистената и добре измита леща се кисне 3 часа във вода. Изплаква се и се слага в пръстено гърне.

Долива се половин литър вода. Добавят се нарязаните на ситно главички лук, зеленият чесън на дребно, олиото и подправките – червен пипер, чубрица, сол.

Гърнето се слага в умерена фурна или на бавен огън.

Гъбена чорба с ориз по манастирски

Списък с продукти: 

лук – 1 глава
гъби – замразени
домати – 1 бр.

сушени гъби – 3 манатарки
зехтин
ориз – 2 с.л.

целина – листа и стъбло
черен пипер
сол

магданоз
естрагон
моркови – 1 бр.

Начин на приготвяне: 

За приготвянето на вкусната гъбена чорба най-напред накълцайте лука, целината и моркова на ситно. Сложете ги в голяма тенджера с вода и сварете.

Овкусете със сол и сипете 1 к.ч. зехтин. След 10 минути сипете 2-3 сушени гъби и замразените.

Варете ароматната чорба 10 минути и добавете 2 с.л. ориз и домата, настърган. Овкусете с естрагон. Гответе, докато оризът стане готов.

Поднесете гъбената чорба с ориз по манастирски с щипка черен пипер, магданоз и 1 ч.л. оцет.

Харесайте  и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!