ИКОНОМИКА

US анализатор алармира: Започва финансово цунами

От създаването на Федералния резерв на САЩ преди повече от столетие, всеки голям финансов колапс е бил умишлено задействан от Централната банка с политически мотиви, пише американският политолог Фредерик Уилям Енгдал за globalresearch.ca. 

Енгдал е консултант по стратегически рискове и лектор, завършил е политически науки в Принстънския университет и е автор на бестселъри по въпросите на петрола и геополитиката. Научен сътрудник е в Центъра за изследване на глобализацията (CRG).

Ето какво казва той:

Ситуацията днес не е различна, когато е ясно, че Фед действа с лихвеното си оръжие, за да разбие най-големия спекулативен финансов балон в историята на човечеството – балон, който той създаде.

Глобалните катастрофи винаги започват от периферията, като например Австрийската Creditanstalt или фалита на Lehman Brothers през септември 2008 година. Решението на Фед от 15 юни да наложи най-голямото увеличение на лихвите от почти 30 години насам, когато финансовите пазари вече са в колапс, е гаранция за глобална депресия и още по-лошо.

Мащабите на балона от „евтини кредити“, който Фед, Европейската централна банка и Японската централна банка създадоха с изкупуването на облигации и поддържането на безпрецедентни, почти нулеви или дори отрицателни лихвени проценти вече 14 години, са отвъд въображението.

Финансовите медии го прикриват с ежедневни глупави репортажи, докато световната икономика се подготвя не просто за така наречената „стагфлация“ или рецесия. Това, което предстои през следващите месеци, ако не се стигне до драматичен обрат в политиката, е най-тежката икономическа депресия в досегашната история. Благодарение на глобализацията и на Давос.

Глобализацията

Политическият натиск зад глобализацията и създаването на Световната търговска организация, въз основа на търговските правила на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от Бретонската гора, заедно със споразумението от Маракеш от 1994 г., гарантира, че напредналото индустриално производство на Запада, и най-вече на САЩ, може да избяга в офшорни зони, да „аутсорсне“ производството си в страни с изключително ниски заплати.

В края на 90те години на 20 век никоя страна не предлагаше повече предимства от Китай. Китай се присъедини към СЗО през 2001 г. и оттогава капиталовите потоци от Запада към китайското производство са зашеметяващи. Такова е и натрупването на дълга на Китай в долари. Сега тази глобална световна финансова структура, основана на рекорден дълг, започва да се разпада.

Когато през септември 2008 г. Вашингтон умишлено допусна финансовия колапс на Lehman Brothers, китайското ръководство реагира панически и поръча безпрецедентно кредитиране на местните правителства за изграждане на инфраструктура. Част от това кредитиране беше донякъде полезно, като например мрежата от високоскоростни железопътни линии.

Друга част беше откровено разточителна, като например изграждането на празни „призрачни градове“. За останалата част от света безпрецедентното китайско търсене на стомана за строителството, въглища, нефт, мед и други подобни продукти беше добре дошло, тъй като отпаднаха страховете от глобална депресия.

Но действията на Федералния резерв и на ЕЦБ след 2008 г., както и на съответните им правителства, не постигнаха нищо за справяне със системните финансови злоупотреби на най-големите частни банки в света на Уолстрийт и в Европа, както и в Хонконг.

Решението на Никсън от август 1971 г. да отдели щатския долар – световната резервна валута – от златото, отвори портите на световните парични потоци.

На всяка крачка се налагат все по-разрешителни закони, благоприятстващи неконтролираните финансови спекулации в САЩ и в чужбина, като се започне от отмяната на Глас-Стийгъл (закон, приет през 1929 г. във връзка с Голямата депресия, който забранява на банките да вземат депозити и да издават ценни книжа – б.пр.) от Клинтън по искане на Уолстрийт през ноември 1999 година.

Отново ще се налага да затягаме коланите

Това позволи създаването на мегабанки, които бяха толкова големи, че правителството ги обяви за „твърде големи, за да фалират“. Това беше измама, но населението повярва в нея и ги спаси със стотици милиарди пари на данъкоплатците.

След кризата от 2008 г. Фед и другите големи световни централни банки създадоха безпрецедентни кредити, т.нар. „хеликоптерни пари“, за да спасят големите финансови институции. Здравето на реалната икономика не беше цел.

В случая на Фед, Японската централна банка, Европейската централна банка и Английската централна банка през последните 14 години в банковата система бяха инжектирани общо 25 трилиона долара чрез закупуване на облигации по метода на „количествените улеснения“, както и на съмнителни активи като ценни книжа, обезпечени с ипотеки.

Количествената лудост

Тук нещата наистина започнаха да се влошават. Най-големите банки на Уолстрийт, като JP Morgan Chase, Wells Fargo, Citigroup или в Лондон HSBC и Barclays, отпуснаха милиарди на своите големи корпоративни клиенти.

Кредитополучателите от своя страна използваха ликвидността не за да инвестират в нови производства или минни технологии, а по-скоро за да надуят стойността на акциите на компаниите си – така нареченото обратно изкупуване на акции, озаглавено „максимизиране на стойността за акционерите“.

На Black Rock, Fidelity, банките и други инвеститори им хареса безплатното пътуване. От началото на облекченията на Фед през 2008 г. до юли 2020 г. около 5 трилиона долара бяха инвестирани в такива обратни изкупувания на акции, което създаде най-голямото рали на фондовия пазар в историята. В този процес всичко започна да се финансиализира.

В периода от 2010 до 2019 г. корпорациите изплатиха 3,8 трилиона долара под формата на дивиденти. Компании като Tesla, които никога не са реализирали печалба, станаха по-ценни от Ford и General Motors взети заедно. Криптовалутите като биткойн достигнаха пазарна капитализация от над 1 трилион долара до края на 2021 година.

При свободно течащите пари на Фед, банките и инвестиционните фондове инвестираха във високорискови области с висока печалба, като високорискови облигации или дългове на развиващите се пазари на места като Турция, Индонезия или, да, Китай.

Ерата на количествените улеснения след 2008 г. и нулевите лихвени проценти на Фед доведоха до абсурдно нарастване на държавния дълг на САЩ. От януари 2020 г. насам Фед, Английската централна банка и Японската централна банка са инжектирали в световната банкова система общо 9 трилиона долара кредити с почти нулеви лихвени проценти.

Промяната на политиката на Фед през септември 2019 г. позволи на Вашингтон да увеличи държавния дълг с невероятните 10 трилиона долара за по-малко от 3 години. След това Фед отново тайно спаси Уолстрийт, като изкупуваше по 120 милиарда долара на месец американски държавни облигации и обезпечени с ипотеки ценни книжа, създавайки огромен облигационен балон.

Безразсъдната администрация на Байдън започна да раздава трилиони от така наречените „стимулиращи пари“, за да се бори с ненужните локадауни на икономиката. Федералният дълг на САЩ нарастна от приемливите 35 % от БВП през 1980 г. до над 129 % от БВП днес.

Това стана възможно единствено благодарение на количествените улеснения на Фед, изкупуването на трилиони американски държавни и ипотечни дългове и почти нулевите лихвени проценти. Сега Фед започна да отменя това и да изтегля ликвидността от икономиката с количествено ограничаване или затягане, плюс повишаване на лихвените проценти. Това е умишлено. Не става дума за това, че Фед се е препънал и е преценил погрешно инфлацията.

Енергията е двигател на колапса

За съжаление, Фед и другите централни банки лъжат. Повишаването на лихвените проценти няма за цел да излекува инфлацията. Целта му е да наложи глобално установяване на контрола върху активите на света, върху неговото богатство – независимо дали става дума за недвижими имоти, земеделска земя, производство на суровини, промишленост, дори вода.

Федералният резерв знае много добре, че инфлацията едва сега започва да се разразява в световната икономика. Това, което е уникално, е че сега мандатите за зелена енергия в целия индустриален свят за първи път предизвикват тази инфлационна криза – нещо, което умишлено се игнорира от Вашингтон, от Брюксел и от Берлин.

Недостигът на торове в световен мащаб, рязкото покачване на цените на природния газ и загубите на зърнени доставки заради световната суша, или експлозивните разходи за торове и горива, или войната в Украйна гарантират, че най-късно през септември-октомври тази година ще преживеем глобална допълнителна експлозия на цените на храните и енергията. Всички тези дефицити са резултат от целенасочени политики.

Освен това е сигурно, че ще се стигне до много по-лоша инфлация поради патологичното упорство на водещите индустриални икономики в света, подчинени на антивъглеродната програма на администрацията на Байдън. Този дневен ред  се изразява добре от изумителната безсмислица на министъра на енергетиката на САЩ, който, в отговор на експлодиращите цени на бензина казва: „Тогава купувайте електрически коли“.

По същия начин, Европейският съюз реши да се откаже от руския нефт и газ, без да има реален заместител, докато водещата му икономика, Германия, се стреми да спре последния си ядрен реактор и да затвори още въглищни централи. В резултат на това тази зима Германия и други икономики на ЕС ще бъдат свидетели на прекъсвания в електрозахранването, а цените на природния газ ще продължат да растат.

Само през втората седмица на юни цената на природния газ в Германия се повиши с още 60 процента. Както контролираното от Зелените германско правителство, така и Зелената програма „Подготвени за цел 55“ на Комисията на ЕС продължават да прокарват ненадеждните и скъпи вятърни и слънчеви централи за сметка на далеч по-евтините и надеждни въглеводороди, което гарантира безпрецедентна енергийна инфлация.

Фед дръпна щепсела

С увеличението на лихвения процент с 0,75 % – най-голямото от почти 30 години насам, и с обещанието за още такива , Централната банка на САЩ вече гарантира срива не само на дълговия балон в САЩ, но и на голяма част от световния дълг от 303 трилиона долара, натрупан след 2008 година.

Повишаването на лихвените проценти след почти 15 години означава сриване на стойността на облигациите. Облигациите, а не акциите, са в основата на световната финансова система.

Само за 5 месеца лихвите по ипотечните кредити в САЩ се удвоиха и надхвърлиха 6 %, а продажбите на жилища спаднаха още преди последното увеличение на лихвите. Американските корпорации поеха рекорден дълг благодарение на годините на свръхниски лихви. Около 70 % от този дълг е с рейтинг малко над  „junk“ (високорисков – б.пр.)

През 2006 г. този корпоративен нефинансов дълг възлиза на 9 трилиона щатски долара. Днес той надхвърля 18 трилиона и сега голям брой от тези маргинални компании няма да могат да рефинансират стария си дълг с нов и през следващите месеци ще последват фалити. Козметичният гигант Revlon току-що обяви фалит.

Силно спекулативният нерегулиран криптопазар, воден от биткойна, се срива, тъй като инвеститорите осъзнават, че там няма спасение. През ноември миналата година криптосветът беше оценен на 3 трилиона долара. Днес стойността му е малко по-малко от половината, с още по-голям срив в движение.

Дори преди последното увеличение на лихвите от страна на Фед, стойността на анкциите на американските мегабанки беше загубила около 300 милиарда долара. Сега, когато по-нататъшните панически разпродажби на фондовия пазар са гарантирани с разрастването на глобалния икономически срив, тези банки са предварително програмирани за нова тежка банкова криза през следващите месеци.

Както неотдавна отбеляза американският икономист Дъг Ноланд, „днес има огромна „периферия“, натоварена с вирокорискови джънк облигации, заеми с ливъридж „купи сега – плати по-късно“, секюритизации на автомобили, кредитни карти, жилища и соларни системи, франчайз кредити, частни кредити, криптокредити, децентрализирани финанси (DeFi) и т.н.

През този цикъл се разви огромна инфраструктура, която стимулира потреблението на десетки милиони, като същевременно финансира хиляди неикономически предприятия. „Периферията“ се е превърнала в системна, както никога досега. И нещата започнаха да се пропукват.“

Сега федералното правителство ще има много по-големи разходи за лихви по рекордните 30 трилиона долара федерален дълг.

За разлика от Голямата депресия през 30те години на миналия век, когато федералният дълг почти не е съществувал, днес правителството, особено след бюджетните мерки на Байдън, е на предела на възможностите си. САЩ се превърщат в икономика от Третия свят. Ако Фед вече не купува трилиони американски дълл, кой ще го направи? Китай? Япония? Едва ли.

Намаляване на балона

След като Фед вече наложи количествено затягане, изтегляйки ежемесечно десетки милиарди в облигации и други активи, както и повишавайки основните лихвени проценти, финансовите пазари започнаха да намаляват задлъжнялостта си. Вероятно това ще бъде скокообразно, тъй като ключови играчи като Black Rock и Fidelity се опитват да контролират срива за свои цели. Но посоката е ясна.

До края на миналата година инвеститорите бяха взели почти 1 трилион долара под формата на маржин дълг, за да купуват акции. Това беше в условията на растящ пазар. Сега е точно обратното, а маржин кредитополучателите са принудени да дават повече обезпечения или да продават акциите си, за да избегнат фалит. Това подхранва предстоящия срив.

Със срива на акциите и облигациите през следващите месеци ще се сринат и частните пенсионни спестявания на десетки милиони американци в програми като 401-К. Кредитните карти, автомобилните заеми и други потребителски дългове в САЩ са се раздули през последното десетилетие до рекордните 4,3 трилиона долара в края на 2021 година.

Сега лихвените проценти по този дълг, особено по кредитните карти, ще скочат над вече високите 16 процента. Неизпълнението на тези кредитни заеми ще нарасне рязко.

Сега, когато Швейцарската национална банка, Английската централна банка и дори ЕЦБ са принудени да последват Фед в повишаването на лихвите, това, което ще наблюдаваме извън САЩ е глобално разрастване на фалитите и банкрутите на фона на рязко покачващата се инфлация, която лихвените проценти на централните банки не могат да контролират.

Около 27 % от световния нефинансов корпоративен дълг се държи от китайски компании, като се оценява на 23 трилиона долара.

Друг корпоративен дълг в размер на 32 трилиона се държи от компании от САЩ и ЕС. Сега Китай е в разгара на най-тежката си икономическа криза от 30 години насам и няма признаци на възстановяване. След като САЩ – най-големият клиент на Китай – изпадат в икономическа депресия, кризата в Китай може само да се задълбочи. Това няма да е добре за световната икономика.

Италия, чийто държавен дълг възлиза на 3,2 трилиона долара, има съотношение на дълга към БВП от 150 %. Само отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ не позволиха това да избухне в банкова криза. Сега тази експлозия е предварително програмирана, въпреки успокоителните думи на Лагард от ЕЦБ.

Япония, с ниво на дълга от 260 %, е най-зле от всички индустриални държави и е в капана на нулевите лихвени проценти с повече от 7,5 трилиона долара публичен дълг. Сега йената пада сериозно и дестабилизира цяла Азия.

Сърцето на световната финансова система не са фондовите пазари, противно на общоприетото схващане. Това са пазарите на облигации – държавни, корпоративни и агентски облигации. Този пазар на облигации губи стойност, тъй като инфлацията се покачва, а лихвените проценти в САЩ и ЕС се повишават от 2021 г. насам.

В световен мащаб това включва около 250 трилиона долара стойност на активите – сума, която с всяко повишаване на лихвите от Фед губи все повече стойност. Последният път, когато имахме такъв голям обрат в стойността на облигациите, беше преди 40 години, в ерата на Пол Волкър (председател на Фед през 80те год. на миналия век, победил инфлацията – б.пр.) с 20 % лихвени проценти, за да се „изтласка инфлацията“.

С намаляването на цените на облигациите пада и стойността на банковия капитал. Най-застрашени от такава загуба на стойност са големите френски банки, заедно с Deutsche Bank в ЕС, както и най-големите японски банки. Смята се, че американските банки, като JP Morgan Chase са само малко по-изложени на голям срив на облигациите. Голяма част от техния риск е скрит в задбалансови деривативи и други подобни.

Въпреки това, за разлика от 2008 г., днес централните банки не могат да повторят още едно десетилетие на нулеви лихвени проценти и QE (количествено облекчаване – б.пр.)

Този път, както отбелязаха още преди три години вътрешни лица като бившия ръководител на Английската централна банка Марк Карни, кризата ще бъде използвана, за да принуди света да приеме новата цифрова валута на централната банка – това ще бъде свят, в който всички валути ще бъдат емитирани и контролирани централно.

Именно това имат предвид хората от Световния икономически форум в Давос с тяхното „Голямо нулиране“. Това няма да е за добро. Глобалното планирано финансово цунами току-що започна.

Източник: Гласове

ПРОЧЕТИ

Back to top button