За търпението и смирението
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица.
Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
–––––
„Ако търпите, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва” (Евр.12:7).
Търпението е добродетел, присъща на вярващия християнин, докато в съвременното общество се наблюдава хронична нетърпимост между човеците. В забързаното ежедневие търпимостта между хората вече се счита за слабост и отстъпление. Повече от прекрасно е, ако около нас съществуват амбициозни човеци, защото те ни въодушевяват, но тази амбициозност не бива да е за сметка на духовно-нравствения растеж. Нашият Господ Иисус Христос обещава не лек път на тези, които го последват, защото Той Сам извървя същия път. Ние не бива да участваме само в тайната вечеря, т.е. да берем само добри плодове, а и по примера на Спасителя, да извървим с достойнство пътя, който ни е определен – труден или по-лек. Длъжни сме да вършим добро, дори и в някои случаи с цената на лично страдание. Да не се изтъкваме тогава, когато вършим полезни дела спрямо Църквата, отечеството и ближния, понеже по принцип това е наше задължение.
„Ние сме слуги негодни, защото извършихме онова, що бяхме длъжни да извършим” (Лук. 17:10).
Според светите Отци: „Търпението е крепост, а смирението е оръдие.” Известният св. Теодосий Печорски, игумен на Печорския манастир, още приживе бил обичан и уважаван от всички като Божий угодник. Той често ходел в Киев при княз Изяслав. Веднъж тръгнал по манастирска работа, замръкнал в княжеския дворец. Държал да се прибере в манастира въпреки настояването на княза да остане. Най-после князът заповядал да приготвят едноместна каляска и един от слугите да закара отец Теодосий, като води коня отпред. Вървели известно време и слугата, съблазнен от простото облекло на монаха, го помислил за някой най-обикновен калугер, казал: „Отче я слез ти да покараш каляската и дай на мене да се повозя!” Свети Теодосий безропотно се съгласил и слязъл да води коня, а слугата като господар се разположил в каляската и скоро заспал. Цяла нощ праведникът теглил каляската, а на сутринта всички, които го срещнали по пътя, му се кланяли почтително, защото го познавали. Слугата, виждайки това, се чудел защо всички се покланят на монаха. Наближили манастира, а там цялото братство излязло да посрещне своя игумен и му се поклонило до земята. Слугата изпаднал в ужас и страх от видяното, защото очаквал наказание и отмъщение. Но св. Теодосий отишъл при него кротко, хванал го дружелюбно за ръка, завел го в кухнята и заповядал да го нахранят добре… Ето какво незлобие и смирение е притежавал св. Теодосий Печорски. Пример за смирение и послушание ни дава и житието на св. Йоан Стълпник:
Царят решил да изпита истинността във вярата на св. Йоан, като изпратил хора да му кажат да се яви в двореца. Отшелникът слязъл от стълба, на който се подвизавал и се явил, както му било заповядано. По принцип древните стълпници не слизали по никакъв повод от стълба, на който живеели. Тогава царят се убедил, че наистина този човек е Божи угодник, без гордост и себелюбие. Трогателен е и случаят със св. Нектарий Егински, живял през ХVІІІ век. Епископ Нектарий като ректор на Атинската духовна семинария ценял своите служители. Чистачът на семинарията се разболял тежко и се наложило дълго да отсъства от работа. По Божията воля се излекувал, но помислил, че вече е изгубил работата си. По настояване на съпругата си все пак решил да провери какво е положението и отишъл рано сутринта в семинарията. С голяма изненада заварил св. Нектарий да чисти училищните тоалетни, като си говорел: „Чисти Нектарие, защото ти не си достоен да вършиш друга работа.” Когато го видял, Владиката му казал: „Реших да те замествам, докато се върнеш, за да не назначавам друг човек, защото ти имаш семейство, за което трябва да се грижиш. Но моля те не споделяй с никого за случая.”
Безброй са случаите на търпение и смирение сред светиите, мъчениците и праведниците. Именно чрез тези добродетели те са възсияли. В много случаи те умишлено са търсели повод за послушание и смирение пред другите човеци, затова нека всеки ден отхвърляме собственото си аз и гордост, като се надяваме на Бога чрез всекидневна молитва
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
