Как BlackRock, а не войната в Украйна, предизвика световната енергийна криза

BlackRock. Мнозина по света дори не са чували за тях. За по-малко от 30 години този американски инвестиционен фонд се превърна в най-големия и най-доверен мениджър на активи в света.

Наскоро служител на BlackRock разкри пред репортер под прикритие със скрита камера, че инвестиционният фонд управлява 20 трилиона долара по целия свят, което е повече от БВП на всички държави, с изключение на САЩ, чийто БВП е 23.3 трилиона долара към 2021 г.

, т.е. само с 3,3 трилиона долара повече.

BlackRock е най-голямата компания за управление на активи в света, която влезе в новините през последните месеци заради споразумението си с украинското правителство. BlackRock и JP Morgan планират да открият банка, която да управлява милиардите долари за възстановяване на Украйна. Въпреки това BlackRock, по думите на служителя, заснет със скрита камера, не искат да са в светлините на прожекторите. И има причина защо.

През последната година започна глобална енергийна криза, като цените на петрола, газа и въглищата едновременно се покачиха, което доведе до затварянето на големи промишлени предприятия, преработващи химикали, алуминий и стомана. Администрацията на Байдън и ЕС настояха, че всичко е заради военните действия на Путин и Русия в Украйна. Това не е така.

Енергийната криза е отдавна планирана стратегия на западните корпоративни и политически кръгове за разрушаване на индустриалните икономики в името на т.нар. Зелен дневен ред. Това има своите корени много преди февруари 2022 г., когато Русия започна войната в Украйна, според  Ф. Уилям Енгдал, научен сътрудник в Центъра за глобални издледвания. Планът започва именно от BlackRock. Ф. Уилям Енгдал открива следните доказателства в кореспонденция на BlackRock:

През януари 2020 г. главният изпълнителен директор на най-големия инвестиционен фонд в света – Лари Финк от BlackRock, изпраща писмо до колегите и корпоративните изпълнителни директори на Уолстрийт за бъдещето на инвестиционните потоци. В документа, озаглавен „Фундаментално преструктуриране на финансите“, Финк, обявява радикално напускане на корпоративните инвестиции. Парите ще „станат зелени“. В писмото си от 2020 г. Финк заявява:

„В близко бъдеще ще има значително преразпределение на капитала… Климатичният риск е инвестиционен риск.“ „Всяко правителство, компания и акционер трябва да се изправи срещу изменението на климата.“

В отделно писмо до клиентите на BlackRock Финк представя новия дневен ред за инвестиции. Той заявява, че BlackRock ще излезе от някои високовъглеродни инвестиции като въглища, най-големият източник на електроенергия за САЩ и много други страни. Финк добавя, че BlackRock ще прегледа новите инвестиции в петрол, газ и въглища, за да определи придържането им към „устойчивостта“ на Програмата на ООН за 2030 г.

Финк дава ясно да се разбере, че най-големият фонд в света ще започне да се отказва от инвестиции в петрол, газ и въглища. „С течение на времето“, пише Финк, „компаниите и правителствата, които не реагират и не се справят с рисковете за устойчивостта, ще се сблъскат с нарастващ скептицизъм от пазарите и на свой ред с по-висока цена на капитала“. Той добавя, че „изменението на климата се превърна в определящ фактор за дългосрочните перспективи на компаниите… Ние сме на ръба на фундаментално преструктуриране на финансите“.

Писмото на Финк от януари 2020 г. е обявяване на война от големите финанси срещу конвенционалната енергийна индустрия. BlackRock е един от основателите на Работната група за оповестяване на финансова информация, свързана с климата (TCFD). Фондът е подписал т.нар. Принципи за отговорно инвестиране на ООН- мрежа от инвеститори, които настояват за инвестиране в бизнеси с нулеви въглеродни емисии.

BlackRock през 2020 г. също се присъедини към Climate Action 100, коалиция от почти 400 инвестиционни мениджъри, управляващи 40 трилиона долара.

С това съдбоносно писмо на главния изпълнителен директор от януари 2020 г. Лари Финк задвижи колосална деинвестиция в световния петролен и газов сектор за трилиони долари.

По-специално, същата година Финк е назначен в Съвета на настоятелите на Световния икономически форум на Клаус Шваб, корпоративната и политическа връзка на Програмата на ООН за нулеви въглеродни емисии 2030.

През юни 2019 г. Световният икономически форум и ООН подписаха рамка за стратегическо партньорство за ускоряване на изпълнението на Програмата до 2030 г.

В писмо до инвеститорите от 2021 г. Финк удвоява атаката срещу петрола, газа и въглищата. „Като се има предвид колко централен ще бъде енергийният преход за перспективите за растеж на всяка компания, ние искаме от компаниите да разкрият план за това как техният бизнес модел ще бъде съвместим с икономика за нулева нетна стойност (нулеви нетни емисии на парникови газове – б.а.)“, пише Финк.

Само за две години, до 2022 г., приблизително 1 трилион долара са излезли от инвестициите в проучване и разработване на нефт и газ в световен мащаб. Добивът на петрол е скъп бизнес и прекъсването на външните инвестиции от страна на BlackRock и други инвеститори на Уолстрийт предвещава бавната смърт на индустрията.

Среща между Байдън и BlackRock

В началото на кампанията си за президент Байдън имаше среща при закрити врата в края на 2019 г. с Финк, който според съобщенията е казал на кандидат-президента: „Тук съм, за да помогна“. След съдбоносната си среща с Финк кандидатът Байдън обяви: „Ще се отървем от изкопаемите горива.“ През декември 2020 г., още преди Байдън да встъпи в длъжност през януари 2021 г., той назначи глобалния ръководител на BlackRock за устойчиво инвестиране Брайън Дийз за свой помощник и директор на Националния икономически съвет. Като част от администрацията на Белия дом Дийз тихомълком планира войната на Байдън срещу енергетиката.

Това е катастрофално за нефтената и газовата промишленост. Човекът на Финк – Дийз, беше активен в даването на новия президент Байдън на списък с мерки срещу петрола, които да подпише с изпълнителна заповед от първия ден на мандата му през януари 2021 г. Това включваше затваряне на огромния петролопровод Keystone XL, който щеше да донесе 830 000 барела на ден от Канада до рафинериите в Тексас. Байдън също се присъедини отново към Парижкото споразумение за климата, което Дийз беше договорил за Обама през 2015 г., а Тръмп отмени.

Същия ден Байдън задвижи промяна на т.нар. „Социална цена на въглерода“, която налага наказателни 51 долара на тон CO2 на петролната и газовата индустрия. Този ход, предприет без съгласието на Конгреса, води до опустошителна цена за инвестициите в нефт и газ в САЩ, държавата, която е най-големия производител на петрол в света.

Убиване на капацитета на рафинериите

Агресивните екологични правила на Байдън и мандатите за инвестиране, определени от BlackRock, убиват капацитета на рафинерите в САЩ. Без рафинерии няма значение колко барела петрол се взимат от Стратегическия петролен резерв. През първите две години от президентството на Байдън САЩ затвориха около 1 милион барела на ден капацитет за рафиниране на бензин и дизел, най-бързият спад в историята на САЩ. През 2023 г. се очаква да бъдат затворени допълнителни 1,7 милиона барела на ден капацитет в резултат на деинвестирането на BlackRock и регулациите на Байдън.

Позовавайки се на отказа от инвестиции на Уолстрийт в петролната индустрия и антипетролната политика на Байдън, главният изпълнителен директор на Chevron през юни 2022 г. заяви, че не вярва, че САЩ някога ще построят друга нова рафинерия.

Зелената политика на Брюксел

Лари Финк, член на борда на Световния икономически форум на Клаус Шваб, има подкрепата на Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напусна борда на Световния икономически форум през 2019 г., за да стане ръководител на Европейската комисия.

Първият й голям акт в Брюксел беше да прокара програмата на ЕС за нулеви въглеродни емисии. Това наложи големи въглеродни данъци и други ограничения върху петрола, газа и въглищата в ЕС доста преди войната на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Комбинираното въздействие на програмата на Финк в администрацията на Байдън и лудостта на ЕС за нулеви въглеродни емисии създава най-тежката енергийна и инфлационна криза в историята.

Източник: Обективно