Жител на Кънектикът се среща в гората със синьо-сив хуманоид
Жител на Кънектикът се среща в гората със синьо-сив хуманоид …
Наскоро, в своя уебсайт, американският изследовател на мистериозни същества Лон Стриклер (Lon Strickler) публикува историята на жител от Кънектикът, САЩ, случила се през 2011 г. (HiddenTruth.site)
Името на очевидеца не е разкрито. Той твърди, че една вечер се разхождал в парк на град Ансония (Ansonia) и там видял хуманоид със синкаво-сиво сияние.
По-долу четете разказа му.
В началото на пролетта на 2011 г., късно вечерта, се разхождах в парк в Ансония, както понякога правя. Между другото, преди няколко години видях НЛО, което приличаше на яйце, кацащо в този парк до едно езерце.
И така, когато реших да се връщам у дома вече беше много късно, около 3 часа сутринта. Вървях по ръба на гората, близо до последните къщи, когато изведнъж един елен изскочи от гъсталака и с трескаво темпо изтича през пътя, буквално на 20 фута от мен.
По време на бягството си той зави толкова остро и бързо, че дори падна на земята. Беше очевидно, че е много изплашен от нещо.
Не мислех, че аз съм изплашил този елен, защото той почти тичаше в моята посока. Продължих надолу по пътеката и скоро подминах фермата, която беше последната къща до гората. Пътеката е заобиколена от гора от едната страна и ниви от другата.
Вървях, без особено да гледам напред или отстрани, но изведнъж, тялото ми сякаш инстинктивно спря и се втренчих в обекта, който беше на 25 ярда (22 метра) пред мен. Позата на съществото беше леко приведена, гледаше ме напрегнато и изглеждаше агресивен.
Четете още: Единственият случай в уфологията на среща с хуманоид, приличащ на крава
Когато разгледах набързо това създание, разбрах, че е някакво извънземно същество. То грееше с приглушена синьо-сива светлина в светлината на луната и блясъкът беше еднороден. Съществото изглеждаше голо, по него очевидно нямаше и следа от дрехи.
Не съм нов в темата за НЛО и извънземните, и това същество не приличаше на типичен „сив“ извънземен. То нямаше огромна глава, големи очи и кльощави крайници. Всъщност, по форма, приличаше много повече на човек.
Имаше атлетично тяло, беше напрегнато и съсредоточено, готово за агресия. Погледът му към мен беше някак остър. Гледаше ме като животно в дивата природа, което гледа друго животно, което е нахлуло в територията му.
Гледахме се около три секунди, след което обектът се обърна много енергично и хукна с бърза скорост. Влезе в гората под ъгъл от около 90 градуса спрямо пътеката.
Чух шумоленето на храсти, когато изчезна в гората, а след това чух звука на “преследване” отляво. Звучеше така, сякаш нещо дрсиньо-сив хуманоидуго гони това същество и пътят му минава по права линия точно в посоката, където първото същество изчезна в гората.
Когато разказах на моята приятелка за този инцидент, тя сметна, че това е бил просто някакъв случаен човек, който се е скитал из гората. Аз обаче почувствах странна енергия от тази среща … Съществото ме гледаше толкова напрегнато, че ме обзе силна нервност и не желаех да вървя по-нататък по пътеката, страхувайки се да не попадна в засада.
Ходя в тази зона късно вечер или през нощта доста често, и не се страхувам от местните животни, които могат да ме приближат, нито от различни звуци, чуващи се в тъмната гора. Така че, ако това беше истински човек, то той трябва да е много агресивен, напрегнат и със странна зловеща аура, за да ме изплаши толкова много.
На следващия ден се върнах на това място и установих, че в много гъста редица храсти, треви и дървета, в близост до пътеката има „дупки“. Сякаш някой тежък и голям наистина е тичал там с висока скорост, смачквайки всичко под себе си.
