Емилия с разтърсваща изповед: Мачкали са ме много, преживях страшен ужас!

Емилия вече много трудно би споделила нещо много съкровено от личния си свят, защото е осъзнала смисъла на репликата, че щастието обича тишината.

„С Жорж имаме голяма и невъзможна любов, Слава Богу успяхме да си наредим отношенията. Наистина беше трудно. Не можехме да приемем, че имаме такава голяма любов и няма да имаме плод от нея.

В началото, когато ни казаха, че няма как да имаме деца, се натъжихме. Но се появи Жоржина, която е много усмихнато дете, с едни големи очи, нашият дар Божи“, това сподели Емилия пред Мон Дьо по Нова тв.

„Жоржина никога няма да замени Фетка, но тя му върна душичката. Жорж е моят учител. Много е важно какъв човек ще има до теб, не съм го знаела, вече го разбрах“, добави още изпълнителката.

„Истинската причина да не я показваме е, че когато бяхме най-щастливи и споделяхме щастието си, изгубихме Фетка. Отдадохме го на това, че може би не трябваше да показваме колко сме щастливи и трябваше да си замълчим. Жоржина не може да го замени, но върна блясъка в очите на Жорж, върна го към живота, защото той се беше отказал“.

„Да си родител е много трудно. Разбирам го сега с три деца, които са в различна възраст. Понякога с Жорж ни идва някъде да избягаме. Жорж е лошото ченге, аз – доброто. Имаме общо четири добри деца и единственото, което ни притеснява, е средата – всичките тези забранени неща, пиенето, наркотиците… Ти няма как да бъдеш 24-часова охрана, а и те трябва да живеят своя самостоятелен живот.“

Жорж е моят голям учител, Господ ми го изпрати, за да ме научи на много неща. Да науча повече за себе си. Той ме накара да пея на различни езици. Много хора ще кажат – да, той й дава пари, но не става само с пари. Много колеги имат пари, не всичко опира до тях.

Жорж е много труден, шарен, достоен мъж, много държи на мъжката дума. Нашата връзка е много дълбока. Той преживява всичко, което се случва с мен и много се радва за всичко, което постигаме заедно. Той ми е най-големият критик, но и човекът, който ме издига на пиедестал. Може да ми каже обаче и това, което не искам да чуя.“

Емилия сподели и за един от най-тежките периоди в живота си, за който днес дори не иска да си спомня, защото е бил истински кошмар. По време на ковид пандемията нейната майка се разболява тежко от ковид, а лекарите не давали много шанс да оживее.

„Майка ми щеше да почине от ковид, беше много тежко, а аз бях бременна в 8-ия месец. Тя беше на апаратно дишане, но нямаше как да я докараме до София, състоянието й не позволяваше. Не можеше изобщо да диша, а лекарите ми казаха, че шансовете й да оживее са едва 30%. Тогава Жорж отиде, влезе в ковид отделението, за да види как е, аз не можех заради бременността. От тогава майка ми някак успя да се вдигне. Беше някакъв страшен ужас! Но Господ реши да ни я запази и все още да имам майка. В момента майка ми е много добре, няма никакви странични ефекти“.

Фолкзвездата не спести думи и за кариерата си и най-вече за моментите, когато е трябвало да бъде номер едно и да получи заслужената любов и аплодисменти на публиката, но заради бизнес решения това така и не се е случило.

„За съжаление нищо не се връща. Прекалено съм горда, за да се моля за каквото и да е било. Не искам да излиза, че се правя на интелектуалка, но не работя в аптека, има граница.. Аз винаги съм била добричка, да не обидя, да не засегна някого. И винаги затова са ме мачкали. Дори, когато дойдох в София от малкия град, бях доста свита и всички ми казваха: „Отпусни се“. Бях наистина много срамежлива.

Никога не съм си представяла, че ще бъда звезда. Мислех, че ще бъда народна певица и ще обикалям света с тази музика. Първото ми появяване на голяма сцена беше през 1999 г. на „Тракия фолк“, бях с една руса перука и дрехи, които леля ми ми даде, още никому неизвестна. Тогава майка ми за първи път беше толкова притеснена как ще се представя, толкова, че ръцете й трепереха, не можа да ми даде букет от вълнение“, сподели с емоция певицата.

На въпрос защо винаги се старае да се пази от конфликти, Емилия отвърна повече от красноречиво:

„Мисля, че е много евтин ПР да влизаш в конфликти. Не обичам това, защото съм човек с достойнство. Когато съм водила войни в личен и професионален план, винаги съм го правила зад кадър“.

Това, което не ми се случи преди години, когато трябваше, ме натъжава, но за нищо не съжалявам, защото това ме е изградило човекът, който съм днес. Животът и младостта ми минаха с „Пайнер“, с Митко и Мария Димитрови, които приемах като втори родители. Не съм и от хората, които когато се разделят с някого, започват да го обиждат и нападат.

Това са били техни бизнес решения. Не съм била съгласна с много неща, много пъти съм плакала, но не мога да съдя техните решения, мога да съдя само моите. Това време няма да се върне. Тези аплодисменти също. Не съжалявам за нищо, защото това ме е изградило много като личност. Прекалено съм горда, за да се моля за каквото и да е било.

Знам семейството ми какви лишения е претърпяло, за да успявам аз (разплаква се). Те виждаха също, че аз не съм много оценена… но сега много се радват за мен. Откакто публиката се обърна с любов към мен, започнаха и да валят големите хитове. Майка ми е от самото начало на моята кариера с мен. Тя го преживя точно толкова тежко, колкото и аз. Бих искала тази фирма да се извини на майка ми, не толкова на мен“, призна Емилия.

„Пожелавам си на мен и на всички, които ни гледат – здраве. Моментите не се връщат, хващайте всичко сега, не чакайте да идва утре.“, завърши Емилия.