Разюзданост и живот в грях: Скандалната любовна афера на Петко Славейков

Едва ли има българин, който да не знае Петко Славейков, макар сред обикновените хора той да е известен преди всичко със своята дейност на поет, а тази на общественик и политик да не е чак толкова популярна.

Това обаче не пречи „дядо Славейков“ да е един от най-известните българи, родени в старата столица Търново. Всеки, който иска, може и сам да прочете официалната биография на поета.

Има обаче и някои интересни моменти от нея, които избягват да се публикуват официално, защото те като че ли разрушават по-малко или повече светлата и кристално чиста биография на поета. А подобно и на други велики личности, Славейков е обикновен човек и като такъв нищо човешко не му е чуждо.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Петко Славейков

Затова в днешното издание на рубриката ще представим „дядо Славейков“ в една малко по-различна, човешка, а не изцяло героична светлина.

В личния си живот Петко Славейков е женен за чорбаджийската дъщеря Ирина Райкова и двамата имат седем деца. За пред хората двамата живеят в разбирателство и изграждат сплотено патриархално семейство.

Ирина Райкова

В действителност, подобно на много българи от онова време, и „бай Петко“ все още си пада привърженик на ориенталските семейни отношения и за него жената и съпругата не е дорасла да дели мегдан и да бъде равноправна със своя съпруг в живота.

Самият поет обичал да споделя пред приятели, намигвайки дяволито с едното си око: „Жените са дяволи, които ни провождат в пъкъла, но през райските врати“.

И като че ли Славейков няма нищо против да отиде точно по този път до страховития ад. Той вече е надхвърлил 40-те лазарника, има деца, но погледът му продължава да премерва чуждите жени на улицата. И то не само да ги мери с очи.

Един ден той се запознава с племенницата на Георги Раковски – Катерина Стойоглу. Това се случва, когато младото момиче идва, за да търси помощ за своя вуйчо, който по това време се намира в османския затвор.

Катерина е доста по-млада от Петко, но това очевидно не го смущава. Поетът завързва пламенна любовна връзка с момичето, което по възраст спокойно можело да бъде негова дъщеря.

Според съвременниците на поета Катерина е всичко онова, което Иринка вече не може да бъде.

Тя е млада, красива, с грациозно тяло, кръшна походка, дълга руса коса и закачлив поглед на сините си очи. И нещо, което няма как допълнително да не е оказало влияние на избора на Славейков.

Племенницата на Раковски е интелигентна и образована и проявява нескрит интерес към стиховете на своя обожател и дори ги учи наизуст и му ги декламира при срещите им. Дали за да се хареса и да направи допълнително впечатление на Петко, но самата Катерина също прописва.

Това дава основание на някои литературни историци да я признаят за първата българска поетеса и писателка в България преди Освобождението.

Скоро Катерина Стойоглу успява за завърти главата на Петко Славейков до такава степен, че той започва да нехае за отношенията със съпругата си.

По време на бягството му в Цариград, когато е подгонен от фанариотите в родното му Търново, Славейков излиза и се разхожда с любовницата си по истанбулските сокаци и дори представя любимата като своя роднина или като домашна помощница пред цариградските българи.

Това свободно отношение обаче не се приема от местните българи и те изпращат писмена жалба до Екзархията, че „дядо Славейков“ живее в разюзданост и в открит грях. Поетът е привикан при екзарха, който му чете конско и заплашва дори да го анатемоса, ако продължи да има държанка.

Поетът обещава да се раздели с Катерина, но не прави това, а наема самостоятелна къща за нея и сестра й в цариградския кв. „Ортакьой“.

И тази къща се превръща в тяхното тайно любовно гнезденце. Но и тази тайна е разкрита и Славейков е обвинен направо, че е направил харем в центъра на османската столица.

През есента на 1873 г. поетът е привикан за втори път в Екзархията и този път пред него направо е поставено нареждането да доведе незабавно в Цариград съпругата и децата си. Докато не стори това, той е уволнен от местата, където работи.

В този критичен момент единственият, който застава зад поета, е екзарх Антим, който го изпраща с Катерина в Македония, а след това го назначава за учител в Одрин. Но и тук новината, че „дядо Славейков“ живее като турски паша с държанка, бързо го застига и двамата влюбени са принудени бързо да стегнат багажа си и да напуснат и Одрин.

Установяват се в Стара Загора. Но тук пък неочаквано и за двамата се появява законната съпруга на поета Иринка с шестте им живи деца. Тя вдига на мъжа си грандиозен скандал.

Но поетът и тук проявява своя пословичен инат. Той уж обещава на благоверната си да зареже любовницата, но й наема квартира през две улици и тайничко прескача при нея.

Накрая, за да приключи скандала, Славейков заявява на своята съпруга, че иска да се разведат официално. Тя обаче отказва, а децата им подкрепят своята майка. Тогава в пристъп на отчаяние поетът заплашва да се самоубие, но това като че ли не прави особено впечатление на съпругата Ирина.

Това, което нито хорското мнение, нито скандалите на съпругата успяват да направят, го сторва избухналата през 1877 г. Руско-турска война.

Изплашена за себе си и децата им, Ирина напуска Стара Загора, като, преди да замине, отправя зловещо проклятие към мъжа си. Катерина обаче отказва да напусне града. Тя остава и е убита от османците.

Петко до края на живота си така и не успява да прежали загубата на любимата. „Беше ти юнак жена и с револвер в ръката за народа ни ти умря“, пише той в стихотворение, посветено на Катя.

Тя се оказва и единствената истинска любов на Петко Славейков.

След смъртта й до края на живота си той никога повече не поглежда чужда жена. Не обръща внимание и на съпругата си обаче.

В края на съвместния им брачен живот една вечер баба Иринка се обръща към своя съпруг, който, както всяка вечер, предпочита да се скрие зад вестника, за да не разговаря с нея. „Що ли не съм вестник, та и мен да ме носиш на ръце всяка вечер.“

Дядо Славейков вдига за секунда очи от вестника, поглежда я и отговаря: „Ех, Ирино, що не си календар, та да те сменям всяка година“.

Днес снимка на Катерина Стойоглу няма запазена. Всичките й лични вещи изгарят при пожара в Стара Загора.

Самият Славейков имал малка нейна снимчица, която криел в една от книгите си. Съпругата му Ирина обаче случайно открива тази снимка и я унищожава.

Източник: в. Борба