Духовните поучения

–  За необходимостта от изучаването на Евангелието старецът Иероним казвал: „В напълно затворената къща е тъмно. Ако отвориш прозореца, ще видиш най-големите неща. Ако отвориш още нещо и проникне светлина, ще видиш и по-дребните. А когато слънчевата светлина проникне вътре, ще видиш и праха, кръжащ във въздуха. Същото става и в душата, която приема светлината на Евангелието. Тя вижда и най-дребните грехове.“

–  Старецът Порфирий, обръщайки се към свой посетител, казал: „Чети много, за да просветли Бог твоя ум. Знаеш ли, аз четях много и за да не ме безпокоят другите, се качвах на едно дърво по саморъчно направена стълба, която после вдигах при себе си, така че да не ме виждат и да не ме безпокоят. Там четях с часове.“

–  Същият старец често използвал и следния образ: „Ето, ти се намираш в тъмна стая и махаш с ръце, за да прогониш тъмнината, която естествено не изчезва. Но ако отвориш прозореца и вътре проникне светлина, тъмнината ще изчезне. Същото е и с поучението. Свещеното Писание, житията на светците и Светите отци са светлина, която прогонва душевния мрак.“

–  Духовната полза не се придобива от простото изучаване на Евангелието. За това старецът Евсевий казвал: „Колкото много и да знае човек, неговото знание не му помага, ако не го посети благодатта на Светия Дух. Човек прилича на къща, която е безполезна, ако е затворена. Нужен е ключ. Така и човешкият ум, ако не бъде отключен от благодатта, не донася полза на човека. Един преподавател от университета ми казваше, че разбира творенията на философите, които изучава. Но изучавайки Евангелието, разбира само думите, а не и дълбокия им смисъл.“

–  Старецът Иоил, който бил учен човек и велик писател, подчертавал, че поучението трябва да се съпътства и с подвиг. В частност той казвал: „Когато започнеш да четеш Светите отци, ще видиш, че по много въпроси те имат свое мнение и понякога разногласия. Ето например някой откъс от Писанието: един го тълкува така, а друг – иначе. Но ако има някой въпрос, по който при Отците няма разногласие, то това е въпросът за подвига. По него съществува съборно съгласие. Всички те възпяват поста, бдението, доброволната бедност, озлоблението спрямо тялото и изобщо – добрия живот.“ И добавял: „Ние гледаме какво са казали и какво са написали Отците, но не и как са живели. Вместо да съставяме коментарии за писанията им, ние би трябвало да подражаваме на тяхното житие. Отците са се молили много, много са бодърствали, много са постили, обичали са нищетата и простотата, ненавиждали са светското мъдруване, борели са се със заблужденията, презирали са житейския покой, избягвали са наградите, славата и почестите и са обичали мъченичеството. Правим ли и ние така? Ние държим в ръцете си книгите им, но нашият живот е отрицание на техния. Отците са живот, а не филология!“

–  Старецът Амфилохий убеждавал: „Дайте на душите си с простота да приемат онова богатство, което предлагат Светите писания на Отците на нашата Църква и се постарайте да го опазите с добродетелта на смирението. Когато вашето поучение започне да се съпътства от свети страх, тогава ще почувствате Божествената благодат.“

–  Старците са изпитвали особена любов към авва Исаак Сирин. Старецът Иероним убеждавал духовните си чада да изучават аскетическите му слова. Той казвал: „Четете от книгите на преп. Исаак Сирин по една страница на ден. Исаак е огледало. Гледайте къде се намирате. Исаак е термометър. Аз много обичам благословения авва Исаак. Той е моят старец.“ И предпочитал сам да чете трудовете му, дори когато това било трудно за очите му, защото „онзи, който чете, е като жътвар, а слушащият събира останалите класове“.

–  Относно четенето на различни книги старецът Порфирий обяснявал: „Лошата книга ти причинява зло. Добрата книга ти носи полза. И ако ти все още не си готов да приложиш това на практика, но вътрешно силно го искаш, полека след време, без принуда и натиск съзрява и пожелаването на доброто и ти най-накрая ще се ползваш от него.“ А за неспособността на някои да запомнят това, което четат, той добавял: „Знайте, че всичко се наслагва в нашата памет и в подходящ момент Христос ни го открива.“ Друг път той убеждавал хората да четат Евангелието, „в което са заключени съкровища и което разрешава всички проблеми. Това е наистина философия. Това е философия на Откровението. Тук са истините Божии – така, както са били изразени в началото. Няма други – нови истини, независимо от това, че светът прогресира и с помощта на науката хората летят към звездите.“

–  В наши дни се издават много книги, затова е необходимо голямо внимание при подбора им. По този повод старецът Иоил давал следните съвети: „Трябва да бъдем много внимателни в избора на четените от нас книги, защото времето е скъпо и не трябва да го хабим за сиви и безвкусни четива. Книга, която не си струва да бъде прочетена втори и трети път, не си струва да бъде четена нито веднъж.“

–  Старецът Паисий подчертавал, че трябва да четем Евангелието, Отците и поучения. Но той пояснявал, че „целта на четенето е човек да изпълнява прочетеното. Ние четем не за външно заучаване, а за вътрешно. Не за упражняване на езика, а за да получим огнен език и да преживяваме Божиите тайнства. Учението, придобиването и получаването на знания за обучаване на другите, без и самият човек да изпълнява всичко, не му донасят никаква полза. Той само пълни главата си с въздух и най-многото, което може да направи, е да достигне до луната с помощта на машини. Но целта на християнина е да се издигне до Бога без всякакви машини.“