Ето на къде сочи оная работа на Иванчо 18

– Иванчо, хайде да си играем на доктор и медицинска сестра.
– Не, Марийке, за тия смешни заплати не си заслужава.

До 1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри! Бонусите са важни!

***

Иванчо се прибира в къщи. Отива весел в кухнята, където майка му приготвяла обяда.

– Мамо, мамо. Имам новина. Обичам Марийка, `дето живее на първия етаж…
– Ох, Иванчо. Недей да ходиш с Марийка. Тя ми е известна. Как да ти кажа. На нея стъклото и е счупено, ако ме разбираш, какво искам да ти кажа.
Иванчо се разстроил и отишъл в хола. Там баба му гледала телевизия.
– Бабо, бабо, искам да ти кажа нещо. Обичам Марийка от първия етаж.
– Абе мани я тая кифла, бе Иванчо – казала бабата. – На нея стъклото и е счупено.
Иванчо се разстроил още повече. Отишъл в спалнята. Там баща му дремел на леглото.
– Тате. Обичам Марийка от първия етаж – тъжно промълвил Иванчо.
– Нема лошо – казал баща му.
Иванчо се зарадвал:
– Наистина ли тате? Ама мама и баба викат да не ходя с нея, щото стъклото и било счупено.
– Абе не ги слушай майка ти и баба ти. Когато се жених за майка ти, на нея не само, че всички стъкла и бяха счупени, ами направо черчеветата и хлопаха.

***

В час по биология учителката пита учениците:
– Деца, кое е най-малкото животно?
Учениците започнали да посочват ту едно животно, ту друго, но накрая Иванчо не се стърпял и казал:
– Най-малкото животно, госпожо, е минджипуйчето.
– Какво е това животно, Иванчо?
– Това е паразит по т*стисите на срамната въшка.

***

– Иванчо, какво харесваш най-много в древните статуи?
– Дупетата, госпожо!
– Безсрамник, веднага излез от стаята!!!
– Петърчо, а на теб, какво ти харесва най-много в статуите?
– Ц*ците госпожо.
– Марш навън!!!
– Марийке, а ти какво харесваш?
– Излизам, излизам.

***

Иванчо пораснал.
Дошло време да влиза в казарма, но както на всеки, така и на него въобще не му се ходело.
Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е редът и казал:
– Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба.
Не съм добре с очите – нищичко не виждам.
Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
– Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, като ту примижавал, ту ококорвал очи.
– Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да свети в очите на Иванчо.
– Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
– Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът.
В коридора срещнал медицинската сестра.
Казал и да се съблече и я изпратил при пациента.
Сестрата изпълнила всичко.
След малко и докторът се върнал при Иванчо:
– Иване, сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
– Не, нищичко не виждам.
– Не виждаш, не виждаш, – усмихнал се докторът – ама оная ти работа сочи право към казармата.