Иван Вазов: „Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат“
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година. Жизненият път на великия писател приключва на 22 септември 1921 година.
В памет на един от най-великите български писатели ще припомним някои от вечните му цитати.
„Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“
Из „Под игото“
„Най-важното за поета е… да бъде син на своя народ и на своето време.“
„Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата… Па друго не ти трябва…“
Из „Чичовци“
„Лудите, лудите – те да са живи!“
Из „Под игото“
„Българският писател трябва да се сроди с народа, с неговите мисли, чувства, нужди и идеали.“
„В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“
Из „Под игото“
„И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат.“
Из „Паисий“
„България цяла сега нази гледа,
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
Ако би бегали: да мрем по-добре!“Из „Опълченците на Шипка“
„Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.
Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните ѝ страни, които разочарования изпитваме ние, окатите… Честит слепец!“
Из „Дядо Йоцо гледа“
