Джуди Халваджиян пред … Понесохме много удари заради “Господарите“, но сега…

Новината, че „Господари на ефира“ се завръща в родния тв ефир след 5-годишна пауза предизвика еуфория в голяма част от родната тв аудитория. Въпреки че беше свалено от ефир, култовото предаване не прекъсна своя живот, а продължи мисията си във виртуалното пространство.

Това, което реално се случва към днешна дата с него и с възможността да го видим отново на малкия екран обаче, можем да разберем единствено от продуцента Джуди Халваджиян.

Разговорът с него е откровен, без заобикалки и със сигурност ще провокира вълна от коментари оттук нататък – не само заради „Господари на ефира“!

– Джуди, откъде всъщност дойде информацията, че „Господари на ефира“ се завръщат в ефир след 5 години пауза?

– И аз се чудя същото.

За тези 5 години, откакто не сме в ефир, такава информация се пуска вече за 4-ти – 5-ти път. Като че ли някой пуска нещо просто ей така, защото си го е измислил и всякакви хора започват да го препечатват. Ти си първата, която се сети да ми се обади, да ме попита, както си правила и преди. И това говори достатъчно и за вас, и за останалите.

– С други думи, казваш ми, че в тази новина няма нищо истинно?

– Имали сме периоди, в които сме си комуникирали с телевизиите, но нищо не се случва, разбираш ли. Изведнъж спират разговорите и дотам.

– А защо спират разговорите? Не се стига до консенсус по някаква причина ли?

– Не.. всяка една телевизия от големите, защото малките не могат да си го позволят, има нужда от предаване като „Господари на ефира“, особено като гледат какво се случва с нашата държава. Те принципно желание явно имат, но имат всеоще и забрани. Все още определени политици влияят под една или друга форма на големите медии. 

– Говорим за добрата стара цензура…

– Точно така! Но това, което мога да ти кажа е, че в края на тази седмица, на 31 март, „Господарите“ правят 21 години! И за тези 21 години минахме през много битки, много от тях спечелихме. За съжаление на този етап една загубихме – и това е тази за влиянието на политиците в медиите.

Благодарение на нашите принципи, които сме отстоявали – като морал, законност, справедливост, сме си навличали доста проблеми, понасяли сме и не малко имиджови удари. Удари, които идват преди всичко от хора, които не искат да сме в ефир. Заради същите тези принципи сега не сме в ефир.

Но честно да ти кажа – не бих изневерил никога на тези принципи. Без тях ще загубим реално нашата идентичност, ще загубим доверието на хората и ще се превърнем в едно от многото безхаберни предавания, които така или иначе има в ефир, както знаеш.

– Въпреки че не са в ефир отдавна, „Господарите“ обаче, продължават да съществуват – в мрежата!

– Да, така е, каквото можем, правим. Ефирът обаче, все още е това, което може да ни даде достъп до повече зрители. Наскоро бях на един баскетболен мач и ме срещат едни хора с питането: „Какво става с „Господарите“? Очевидно голяма част от хората искат да се върнем, обаче, за съжаление продължаваме да сме крайно неудобни за същите тези политици.

21 години забавляваме хората! 21 години гоним измамниците! 21 години помагаме на незащитените хора и се борим за справедливост! Какво да ти кажа… Готови сме да го правим, стига да има една по-смела позиция от собствениците на телевизиите, да не се влияят от заплахите на политиците. Те ги заплашват да има определени журналисти в телевизията, да има определени предавания и т.н. Случва се все още, за съжаление, ако някой не го знае – сега да го прочете!

– След като веднъж сте били и нямате намерение да се отказвате, значи пак ще бъдете – това поне казва идеята зад силата на постоянството?

– Дай Боже! Много добре го каза, а и аз съм много постоянен. Честно да ти кажа винаги съм вярвал в „Господарите“, защото това не е едно формално предаване, а е просто философия. Създаване на забавление от една страна за хората, в същото време казване и на неудобни истини.

Нашата държава е пълна с измамници и ние сме хората, които се борим с тях. Такава, уви, е реалността. Дай Боже нещо да се промени! Като гледам политическата ситуация, не съм много голям оптимист.

Интервю на Анелия ПОПОВА