Колко всъщност са българските диалекти
Всички сме чували много видове български диалекти. Те показват богатството, което нашият език притежава. Днес ще разгледаме тяхната класификация – колко видове има и какво ги отделя един от друг, пише poznanieto.bg.
Колко са диалектите в българския език?
Основното разделение в българския език е на източен и западен диалект.
Най-очевидно то се вижда в буквате е/я – ятовата гласна. В западните български територии ще чуете бел, млеко, докато на изток – бял, мляко. Към това трябва да добавим и по-мекото изговаряне на гласните звукове на изток(зелен/зилен). Това разделение се нарича с изпаза Ятова граница.
Тя е мислена отсечка, която води началото си от Никопол и стига чак до Солун.
1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!
1.Източнобългарски диалекти
Тук се включва територията между Дунав, Бяло и Черно море. Има 2 основни групи в него:
Североизточни диалекти – Тук се включват диалектите на Мизия и на Балкана(Стара планина).
– За мизийския диалект е характерно членувато с “о” под ударение и с “у” когато е под ударение – гърбò, нусò, кръкò.
– Балканският диалект е водещ за голяма част от българските възрожденски писатели, така че постепенно се налага като водещ за основата на книжовния български език.
Рупски диалекти – Обхваща територията на Тракия(Източна/Западна), Горнотракийсктата низина, Родопите, Ралзог и Гоце Делчев и стигат чак до Солун.Тук имаме 3 групи:
– Източнорупски
– Западнорупски
– Родопски
За тези диалекти е характерно:
– голям брой меки съгласни
– дн става само нн – гладни/гланни
– и става у – жуф(жив)
– буквата х се запазва винаги за разлика от Източния диалект
– отметната ударение – вòда, жèна, òко
2.Западнобългарски диалекти
Това е западната част на българското землище – на запад от ятовия пояс.Тук също имаме 2 големи групи:
2.1Северозападен диалект – и той се дели на 2 основни части:
– Белослатинско-плевенски
– Видинско-ломски
За този диалект има следните характерни особености:
– Групи шт—жд на мястото на стари tj, dj (нош, лèшта, дыи, вèжди, междà) с изключение на частицата за бъдеще време че във Видинско и Ломско.
– Окончание е във формите за мн. ч. на миналото действително причастие на -л: билè, дошлè, видèле, давàле, садѝле
– Членна форма за мъжки род -ъ под ударение и -ạ без ударение: дъждъ̀, снегъ̀, носъ̀, медъ̀, мèсецạ, грòздạ
2.2.Югозападен диалект – включва Югозападна България, Северна Гърция, Македония и отделни части от Албания.
За този диалект има следните особености:
– даш (дъжд – от дъждь), бàчва (бъчва – от бъчьвь); тàнко (тънко – от тьнъкъ). В редица говори (предимно македонски) обаче е налице гласна ъ, а често като застъпник на ъ се среща и гласна o.
– Частицата за бъдеще време, подобно на останалите български говори варира силно: ште, ше, че, к’е, к’у.
– Запазен стар преглас на o в е след ж, ч, ш, й: ножèве, слъ̀нчев, кошèве, мòйе.
– Членна форма -о или -от при имената от мъжки род, единствено число.
– Употреба на суфикс -н за образуване на минали страдателни причастия: бѝен (бит), обỳен (обут), пѝен (пит), и т.н.
– Суфикс -чки за образуване на прилагателни имена вместо -шки: войнѝчки (войнишки), рàчечки (рачешки), човèчки (човешки).
Източници:
Карта на БАН за българските диалекти
За примерите е ползвана информация от българската страница на Wikipedia
