ММА боецът Георги Валентинов: „Сървайвър“ ме спаси от алкохола и забранените субстанции

Бях тръгнал по лош път с дискотеки, алкохол и наркотици, но Господ ми помогна

Кой е той

Участникът в последния „Сървайвър“ Георги Валентинов е показвал смелост в десетки битки на ринг или в клетка. Популярният ММА боец се престраши да говори откровено за своите проблеми с надеждата да помогне и на други хора, които са залитнали по нощния живот, алкохола, наркотиците. Пред youtube канала „Спортната джунгла“ и „България Днес“ Георги разказа защо „Сървайвър „се е оказал спасителната сламка за него и как са се сдобрили с Благой Георгиев. Преди това двамата се бяха скарали заради Златка Райкова, на която Валентонов дори предложи брак.

– Георги, след участието ви в „Сървайвър“ по какъв начин се промени отношението ви към спорта и живота?

– Като всеки млад човек съм имал своите подхлъзвания по лош път. Когато смениш среда, стандарт, искаш да опиташ от хубавия живот, както се получи при мен. След проблемите ми в спорта бях тръгнал по заведения и др. Това не беше моят път. „Сървайвър“ успя да ме отръска от това нещо. Имах нужда. Тръгнах по този път, защото винаги съм имал мотивация в живота и изведнъж, когато ми разрушиха най-голямата мечта, за която съм се борил цял живот, ми се отрази зле. После имаше и няколко други лоши неща. Хората се страхуват да говорят за своите проблеми. Крият се зад тях. Аз нито се страхувам, нито се срамувам. Правил съм ги тези неща точно когато е трябвало да се правят като възраст. Виждате ги сега на по 40-50 години мъже не могат да се преоткрият. Ходят по заведенията, имат жена и деца – пият, шмъркат. Това нещо си го взех точно когато трябваше като възраст. Нито децата са ми ревали вкъщи, нито жена ме е чакала. Осъзнал съм коя е моята грешка. Поправил съм я и смятам, че няма нищо лошо в това. Всеки човек трябва да мине през тези неща, за да се научи. Да види кое е правилно и кое не. Да може един ден, дай боже, като имам деца, да знам от какво да ги предпазя.

– От този път се излиза трудно. Кога разбрахте, че трябва да промените нещата?

– След „Сървайвър“ започнах да посещавам психолог. И съм един от най-често срещаните случаи, защото от 8-годишен до 26 години не бях употребявал алкохол. Сам, на лагери, режими, състезания. Едно и също нещо. Хората се забавляват, когато аз съм в залата и тренирам. Аз съм от бедно семейство и в един момент в София живея живот, който никога не съм вярвал, че ще имам. На 25 години успях да си купя апартамент, да карам кола, която не съм вярвал, че ще карам. Искам да видя как живеят дето се вика модерните хора. Опитах един път и нормално хубавият живот се услажда. В крайна сметка няма нищо лошо в това. Не бива хората да се срамуват. Когато го изговарям, помагам на много други, които са обречени на това нещо. И спортисти, защото ние, спортистите, сме максималисти. Алчни сме. Без едно можем, с едно не можем.

– В България ходенето на психолог не е прието. С какво ви помогна?

– Най-големият грях и проблем е да си мислиш, че нямаш проблеми. И винаги ти да си правият. Психологът ми помогна в това как да се справям с импулсите. Импулсът, когато ми се приходи на дискотека, искам да пия алкохол и да вземам наркотици. Винаги импулсът е моментен. Той влиза в теб за някакво определено време. Точно това ме научи психологът, когато дойде този импулс, да правя нещо различно, докато премине желанието да употребявам нещо. Това е едно от силните неща, които ми даде. Да мога да преборя тези неща. И все още се борим с това. Основата е в промяната на средата. Спрях да се събирам с хора, които по всяко едно време могат да ти кажат: „Жорка, айде да ходим до тоалетната да вземем“ или „Ела да вземем да се напием“. Когато се събираш с такива личности и си леко лабилен, малко ти трябва. Когато откриеш хора да те почукат по главата, с времето успяваш да пребориш този проблем.

 

 

– Звучи лесно, но май не е?

– Не е толкова лесно да се осъзнаеш и пожелаеш. Да разбереш, че имаш проблем. Да спреш да се криеш зад него, както правят другите. Това не е срамно бе, хора! Вие помагате, като говорите за това. Какво да ме е срам?! Младо момче, здрав, прав. Кой не е взимал наркотици? Конър Макгрегър ли, Майк Тайъсн ли, Джо Джоунс ли? Какво толкова има? Убих човек ли, какво направих?! Това са нормални неща за младите момчета. Въпросът е да осъзнаваш. Умният човек се учи от грешките на другите. Искам да помогна с това, което казвам, на много млади момчета. А не да се правя на аз не съм такъв или не съм такава. Айде, моля ти се! Всички сме такива.

– Решението ви да влезете в „Сървайвър“ беше ли свързано с промяната в средата?

– Да, точно така. „Сървайвър“ беше едно от основните неща. Имах нужда нещо ново да ми се случи в живота. Да вдигна адреналина по някакъв начин. С всички тези проблеми – Белатор, липсата на мачове – нямах мотивация. Нямах за какво да тренирам. Свикнал съм в годината да се бия между три и четири пъти. Изведнъж си без мач и само тренираш. „Сървайвър“ ме принуди да изляза от пътя. Човек ги прави тези неща от нямане на какво да прави. Когато няма работа, започва да мисли глупости. Много съм благодарен, че ми се случи. Аз съм много вярващ човек. Много осланят нещата на късмета и на случайността. Това са хора, които не вярват в Господ. Той точно по този начин ни помага. Когато ти се молиш – аз вътрешно се молех, че искам да ми помогне да изляза от този начин на живот – ти праща човек, който да ти помогне. Или ти праща ситуация. На мен ми изпрати „Сървайвър“, за да ми помогне да изляза от този начин на живот.

– Претърпяхте метаморфоза в предаването. В началото бяхте много импулсивен и лесно се палехте.

– Малко или много от дискотеката се оказах направо там. Може би още са ме държали някакви неща. Освен това винаги съм бил импулсивен. В живота съм много предаван и от жени, и от приятели. Лъжата ми е болна тема. Влязох с цел. Имам две племенници и исках да бъда добрият пример за тях. Когато някой каже нещо, трябва да застане зад думите си. Вътре играеш с едни хора и в последния момент ги предадеш и отидеш към други, за да можеш да спечелиш. Много хора казват, че такива са правилата. Да, ама за мен играта е олицетворение какъв си отвън. Щом за една игра ще ме прецакаш, като излезем и тръгнем да правим бизнес, каква е границата, че няма да ме прецакаш? Много хора станаха богати. Само не знам, доколко могат да се поглеждат всяка сутрин в огледалото. Да кажем: „Жорка, ти спечели „Сървайвър“, но как?“. „Ами предадох Благой или хората, с които играех“. Оставаш цял живот предател. Аз не мога да се погледна в огледалото.

– Как стана сдобряването с Благой Георгиев?

– Преди самото предаване имахме аклиматизация 3-4 дни в един хотел. Благой дойде още там да ми се извини. Каза: „Прости ми!“. Отговорих му: „Аз не съм Господ, да ти прощавам! Бегай от тука!“. Но имах достатъчно време, преди да влезем в самото предаване, да помисля. Всички очакваха, че вътре ще го псувам, ще се караме, ще правим цирк. Реших да направя точно обратното. Вярващ човек съм, а Господ ни учи да прощаваме. Пък и аз съм му благодарен в крайна сметка. Той ме отърва от този въпросен човек (Златка Райкова – б.а.), когато това се случи. Този човек не е бил за мен. Не искам да кажа нищо лошо за човека. Напротив! Изживял съм и хубави моменти с жената, с която съм бил. В крайна сметка всеки човек заслужава веднъж да му простиш.

– Как прие ограниченията на играта? Преди нея бяхте 87 кг.

– Добре, че бях с малко повече килограми. Моят приятел Филип Буков влезе много изчистен, на преса и на 10-ия ден отключи нисък сърдечен ритъм. Четири пъти припада за един ден. Много неприятни ситуации. При това на два пъти беше пред мен. Аз се уплаших. Радвам се, че влязох налял. Излязох 12-13 кг по-слаб. Това ми помогна в предаването да издържа. Вътре сметнах – точно 21 дни са нужни на човешката психика и организъм да се приспособи към всичко. След 21-вия ден можех въобще да не ям и вода да не пия.

– По колко ви даваха, за да се храните?

– Един ананас, един банан и по около 150 грама ориз. Ако си навън и знаеш, че има, не ти се яде. Но вътре, като няма, и още повече ти се иска. Много голям положителен катарзис за мен. „Сървайвър“ е много истинска игра. Няма как да се опише с думи.

– В началото играехте на живот и смърт, но накрая осъзнахте, че това не е най-важното в играта. Кога стана това?

– Аз бях единственият човек, който два месеца се бори. Исках да загубя с игра и да отида на острова на отшелника. Паднах и ме пратиха. Там осъзнах, че съм взел максимума. Не си видях името нито един път изписано на номинации. За мен това беше най-голямата победа. Уж бях лош, жените ме изкарваха женомразец, но никой не ме номинира. Радвам се, че навън почти не прочетох негативен коментар. Хората видяха, че въпреки че съм импулсивен, съм справедлив. Виждаха, че избухвам, но има защо. Не е, за да се заяждам. Винаги е имало някаква причина.

– Не съжалявате, че не сте спечелили? Спортистите трудно приемат да не са първи.

– „Сървайвър“ не е моята игра. Аз имам моя игра навън. „Сървайвър“ е просто едно предизвикателство. Нищо не е на всяка цена в тоя живот. Може да си победител, но хората запомнят играта. Действията на един човек. Всеки един си завъртя гъза вътре. Аз не съм.

– Какво бихте казали на хората, които имат проблеми, но не намират сили да се изправят срещу тях или да сменят средата?

– По-често да се обръщат към Господ. По-често да постят. По-често да се причестяват и изповядват. Изповед, причастие и молитва. Трябва човек да се смирява. Дяволът е навсякъде около нас. Дори самите дискотеки. Исус, когато го разпъват на кръста, отдолу е имало пиршества, силна музика. И са танцували и са се радвали. Трудно е, но вярата е пътят към смирението.