Никола Вапцаров „Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!“

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година. Жизненият му път приключва на 23 юли 1942 година.

Знаменитият български поет има публикувана само една стихосбирка приживе – „Моторни песни“. Но Никола Вапцаров пише разкази, произведения за деца, пътеписи, критика и една пиеса.

Идеалист, с вяра в справедливостта и в борбата за свобода – борба, за която всяка саможертва си струва. И до днес използваме крилатите фрази от творчеството на Вапцаров: „Борбата е безмилостно жестока“, както и „Живот ли бе – да го опишеш?“.

В памет на великия българския поет ви представяме откъси от най-известните произведения на Никола Вапцаров.

1. из „Спомен“

Аз имах другар,
добър другар,
но… кашляше лошо.
Той беше огняр –
Пренасяше с коша кюмюр,
Изхвърляше сгур
Дванадесет часа на нощ.

(…)

Той – другият – умре.
А ето –
Отвън е пролет.
Надалече
Се стрелкат птици по небето.
Но той не ще ги види вече.

А бе такъв другар…
Добър другар!…
Но кашляше лошо.
Един огняр.
Пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

2. из „Вяра“

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
Здраво в гърдите
И бонебройни патрони
За нея
няма открити!
Няма открити!

3. из „Песен за човека“

„Тя – моята – свърши…
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден…“
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

(…)

Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
„Браво, човек!“
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!“…
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?