Статистика показва колко малко пари изкарва всеки втори българин ТАИ

Всеки втори от сега работещите българи ще получава минимална пенсия. Причината за това са ниските доходи, върху които плащат осигуровки. Над 1,56 млн. души, или над половината от работещите българи, за цялата 2022 г.

имат официални доходи в размер под 9266,67 лв.

Средно на месец те са изкарали под 772 лв. Това показват данни на НАП от подадените годишни данъчни декларации и от данните, които подават работодатели за наетите от тях хора. В тези данни влизат всички доходи от заплати, наеми, граждански договори, хонорари и т. н., но не влизат получените от хората дивиденти от притежаваните от тях компании.

В тази група на хората с много ниски доходи влизат тези на минимална заплата, която през по-голямата част на миналата година беше 710 лв., сезонните работници, които са изкарали някакви пари само през няколко месеца от годината, наети на непълен работен ден, както и такива, които са работили само част от годината, защото например са се пенсионирали, родили са дете или са били уволнени.

Част от хората, които официално са изкарали под 9266,67 лв. за цяла година вероятно са в сивата икономика и реално получават по-високи доходи, които не са обявени пред НАП.

Ниските доходи са сред основните причини за ниските пенсии в страната. Всички хора, които официално получават средно под 772 лв. на месец (без да броим излезлите в пенсия и родилите дете), не могат да разчитат пенсията им да е много по-висока от минималната. В резултат за близо половината от работещите хора отсега е ясно, че ще получават близка до минималната пенсия.

При положение, че над половината от хората, които работят, получават толкова ниски официални доходи, няма как приходите в бюджета да са достатъчни за изплащане на високи пенсии.

След хората с най-ниски доходи, най-голям е броят на тези, които за година изкарват между 20 хил. и 40 хил. лв. Средно на месец те изкарват между 1667 лв. и 3333 лв. Такива доходи са получили близо 485 хил. души. Именно те са платили най-много данъци в държавната хазна. През миналата година приходите в бюджета от данък върху доходите са близо 5,2 млрд. лв.

От тях 1,3 млрд. лв. са платени от хората, които изкарват между 20 хил. и 40 хил. лв. на година. Хората в групите с по-високи доходи са по-малко на брой и затова общият размер на платените от тях данъци е по-малък. А хората с много ниски доходи са много, но заради ниските заплати и плащаните от тях данъци са по-малко.

Точно 24 901 души може да се похвалят, че годишният им доход за 2022 г. е надхвърлил 133 333 лв. Това означава, че средно на месец са изкарвали над 11 111 лв. Общият брой на хората, които имат някакви доходи от работа през миналата година, е малко над 3 млн. От тях тези с високи доходи над 11 111 лв. средно на месец имат много малък дял от 0,8%.

През миналата година нараства броят на хората, които изкарват над 13 333 лв. на година, тоест средно над 1111 лв. на месец. А броят на хората с по-ниски доходи намалява. Това потвърждава тенденцията, че доходите в страната нарастват.

Но най-голям ръст има при хората с най-високи доходи. Хората с месечни доходи между 5555 лв. и 11 111 лв. са се увеличили с 28,7% и от 47 хил. души през 2021 г. са надминали 60,5 хил. души през 2022 г. Хората с средни доходи на месец над 11 111 лв. са нараснали с 28,3%. Докато увеличението на броя на хората с доходи между 1111 лв. и 1667 лв. на месец е само с 6,8 на сто.

Един плати данък в размер над 7,1 млн. лв.

25 хил. души изкарват повече от депутатите

Хората с най-ниски доходи намаляват

В парламента дават пари за сътрудници

Близо 25 хил. души в страната изкарват повече пари от депутатите. В момента основната месечна заплата на депутатите е 5622 лв. Но за участие в парламентарна комисия народните представители взимат 15% допълнително над основната си заплата. За да плащат на сътрудници депутатите получават допълнителни суми в размер на 2/3 от основната си заплата.

Така народните представители, които участват в две парламентарни комисии, взимат малко над 11 хил. лв. на месец. А според данните на НАП 24 901 души изкарват средно на месец по над 11 111 лв. Тук влизат доходи от заплати, граждански договори, хонорари и наеми, но не и от дивиденти.

Част от тези близо 25 хил. души имат изключително високи доходи. Общо тези хора са платили данък върху годишните си доходи в размер на 929 млн. лв. Най-големият данъкоплатец – физическо лице, е платил данък върху доходите си от 2022 г. в размер на 7,184 млн. лв., показват данни на НАП.

Дори този човек да е платил по-високата ставка на данъка върху доходите в размер на 15%, която важи за еднолични търговци и хора, които изкарват пари чрез търговска дейност, доходите му преди данъци доближават 48 млн. лв. Ако приложимата данъчна ставка за този човек е била 10 на сто, доходите му са били значително по-високи.

На второ място по платен данък върху доходите е човек, който е платил малко над 2 млн. лв. Следващите седем души в топ 10 на най-големите данъкоплатци са платили данък върху доходите в размер между 1,2 млн. лв. и 1,89 млн. лв. На десето място по платени данъци е човек, който е внесъл в хазната 999,4 хил. лв. данък върху доходите си от миналата година. Всичките 10 човека, които са платили най-много данъци върху доходите си, имат постоянен адрес в София.

За трайно безработни, които не получават обезщетение

Плащаме 31,20 лв. за здравна вноска 

По-голяма е и за абитуриентите

Здравните вноски за хората, които сами се осигуряват, вече са увеличени.

Хората, които трябва сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата) и не са регистрирани като самоосигуряващи се, вече ще трябва да плащат за здраве по 31,20 лв. на месец. Това важи и за абитуриентите, които са завършили средното си образование, но не са започнали работа и още не са студенти. През лятото те не са нито ученици, нито студенти и затова трябва сами да плащат здравните си вноски, ако не работят.

Причина за увеличението на здравната вноска за всички тези хора, е че от 1 август 2023 г. минималният осигурителен доход беше повишен от 710 лв. на 780 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се. Така здравната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 390 лв. и не повече от 3400 лв. месечно.

Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец август трябва да се внесе най-късно до 25 септември 2023 г. Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7, обясняват експертите от НАП.

Тя се подава електронно с персонален идентификационен код () на НАП или електронен подпис (КЕП) чрез Портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция по постоянен адрес на човека, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравни вноски на това основание. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 лв. до 1000 лв.

Здравните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват при условие, че платят всички дължими здравни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на плащане на всички дължими здравни вноски за този период.

Хората могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите без данни за здравно осигуряване, чрез електронната услуга на НАП, която е със свободен достъп в Портала на НАП.

Справка за здравния статус хората могат да направят и на телефон 0700 18 700 на цена, съгласно тарифата на техния оператор. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.

Хората, които са безработни и получават парично обезщетение за безработица, не плащат здравни вноска. Здравните вноски за тях са за сметка на държавния бюджет.

Когато човек е в неплатен отпуск по свое желание и не се осигурява на друго основание, той дължи здравни вноски за своя сметка. В случаите на неплатен отпуск работникът има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на Закона за здравното осигуряване и трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравни вноски. Ако той не внесе сумите за здравно осигуряване, работодателят няма задължение да ги внесе от свои средства.

Можем да коригираме данъците си

На поправителен при грешно обявени доходи

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации.

Хората, които са направили грешка при попълване на годишните си данъчни декларации за доходите от миналата година или са изпуснали да обявят някой доход, все още имат шанс да се явят на поправителен. На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации от гражданите и фирмите.

Хората имат възможност еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите им. Това става с подаването на еднократна коригираща декларация, след изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация, но преди 30 септември на текущата година за промени, свързани с декларираните данъци върху доходите от предходната година.

Хората могат да направят корекции от края на април до 30 септември. За фирмите, едноличните търговци, земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, и физическите лица, извършващи дейност като търговци, този срок за корекции започва след 30 юни и продължава до края на септември.

Те подават коригиращата си декларация онлайн, чрез електронните услуги на приходната агенция, достъпни с персонален идентификационен код () на НАП или с електронен подпис.