Тони Димитрова след загубата на баща си: Дължа морала си на моите родители

„Всичко, което се нарича ценности и морал, дължа на баща ми и майка ми. Те заедно с батко ме научиха на най-важните неща в живота“, каза за „България Днес“ Тони Димитрова. На Великден певицата загуби баща си, който ще бъде погребан в семеен гроб на Бургаските гробища.

„Научиха ме да бъда приятел на книгите. Да съм любознателна. Татко беше човек с уникална обща култура, с огромни познания“, сподели опечалената изпълнителка.

Тя призна, че е била „лоша ученичка по математика“, но хуманитарните предмети й се удавали с лекота благодарение на любовта към словото, културата и знанието, които попила от дете в своето семейство.

„Ще посветя на баща ми глава от книгата, която пиша. За песен още не знам. Песните не се раждат по поръчка. Когато нещо е изстрадано, само тогава се получава песен, стигаща до сърцето на публиката“, убедена е българската Бони Тейлър.

След кончината на баща си Тони публикува много изповеден и много трогателен пост в социалните мрежи. В него популярната певица си спомня и за ранната смърт на брат си и как нямала сили да каже на баща им за трагедията.

 

„Какъв беше само! Умен, благороден, скромен до безумие, идеалист, работлив, мъдър, мълчалив, и още, и още! И красив!“, изрежда качествата на покойния са баща Димитрова.

Тя подчертава, че татко й бил франкофон и първите си уроци в езика на Молиер получила от него. „Помниш ли как ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, произношение, думи! Знаеше перфектно езика, четеше книги на френски и имахме много плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах заради тебе! А всъщност беше военен. И се пенсионира полковник“, връща лентата назад изпълнителката на „За тебе хората говорят“.

За пръв път публично Тони издава и дълго пазената фамилна тайна за „секретната служба“ на баща й.

„Къде работеше последно, не знаехме много – ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не казваше, беше някаква огромна тайна по онова време. И когато минаха много години, ми каза и ме закле никой да не знае!“, разкрива тя.

Тони Димитрова не скрива и скепсиса на баща й към професията, която си избрала – певица. В началото – по ресторантите, баровете, таверните, откъдето се прибирала „вмирисана на всичко, което беше кръчмата“. „Ти никога не можеше да проумееш как се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо нередно в професията ми, от която не беше очарован. Помниш ли как ми каза: „С този глас Ц певица?“, и после допълни: „Ще те призная, ако те чуя по радиото!“, спомня си Тони.

„След време като благословия пътя ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди „Ах, морето!“. И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: „Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш!“. Макар и оскъден на думи и още повече на похвали след време ми призна, че се гордееш с мен!“, описва незабравимия миг на признанието певицата.

Скръбта от загубата на любимия й баща подтиква Димитрова да прави още и още признания, най-драматичните от които са за последните месеци от живота му. Тя не може да забрави какви страхове е изпитвала за татко си, когато деменцията го е надвила.

По думите й татко й няколко пъти се отправял към отвъдното, но един предан лекар – „д-р Миро“, както го нарича тя, винаги успявал да го върне обратно.“Аз последна от четиримата ще изгася лампата! Сбогом, тате“, завършва „вика на душата си“ Тони Димитрова.