Тото от “СкандаУ“ изтрещя съвсем, призна за духове, опит за убийство и 4-ти километър ВИДЕО

Сборище на духове, Полтъргайст, летящи предмети, са само малка част от това, което сподели наскоро Тото от „СкандаУ“. Музикантът определено шокира много феновете си с разказите си за онова, което е преживял преди години.

„Намерих на покрива на блока. Не знам как съм стигнал там, но се опомних на покрива на блока…“, споделя той в скорошно видео, споделено в YouTube.

„В апартамента, в който живеех в „Младост“q според мен имаше сборище на духове. С времето ставаше все по и по, и по… става дума за гарсониера с две стаи – кухня и хол. В кухнята съм чувал разговори на хора. Казвал съм си: „Мале, как се чува от долния етаж“, обаче излизайки в коридора, ясно чувам шума от кухнята. Отивам, отварям, няма никой. А когато съм в кухнята, интересното е, че не чувам какво се говори. Отивам в хола – чувам ясно говора. В момента, в който осъзнах, че реално чувам нещо, което не би трябвало… просто трябваше да легна“, добавя още той.

„Имали сме такъв случай. Живеех в „Гео Милев“ и се разбираме той да мине да ме вземе с колата и да се видим. Той минава, подминава ме, аз му звъня да го питам какво става, а той отвръща: „Аз съм забравих къде отивам…“ или „Озовах се на покрива на блока, а не знам как съм стигнал до там“.

„Беше много тегав период. Даже бях на изследвания на 4-ти километър, брат! Мислех, че полудявам. Не знаех какво става…“, призна си още Тото, а това което добави малко след това, окончателно слиса почитателите му.

В тоя апартамент живеех с бившата ми приятелка. Стотинките, които взимахме от турнето „Живей цветно“, защото ни плащаха в стонинки и бяха наистина много, ги слагах в едни кенчета, които едни деца ни бяха направили в час по „Труд и техника“. Кенчето тежеше много, примерно кило. Бях го оставил на разстояние от 5 метра някъде от леглото. Лягаме да спим.

На сутринта виждам кенчето до леглото, всичките стотинки пръснати и следа в стената, все едно е удряно нещо в нея. Питам веднага тогавашната ми приятелка какво е станало. А тя: „Не помниш ли? Кенчето полетя към теб… как не те оцели, не знам. Полетя!“ Усетих, че нещата не отиват на добре.. Чувам в кухнята някакви звуци, кенчето лети и същия ден един неин пръстен изчезна. Пръстен, който тя не сваля от ръката си, който не пада от пръста й…“.