France24: Руснаци помагат на украинци в негостоприемната България

Когато украинката Елена Бондаренко избяга в България, тя никога не си е представяла, че ще бъде приета от руснаци там.

Странно, но точно това се случи с банковата служителка от Запорожие, една от многото бежанци, бягащи от войната, които бяха тихо приютени от членове на 17 500 -членната руска общност в България. Това пише France 24.

Бондаренко, майка й и двете й малки деца бяха посрещнати от руснак, който управлява детски ваканционен лагер край черноморския град Бургас.

В началото за мен беше шок, признава 36-годишната Бондаренко. Но съм щастлива, че не всички руснаци са агресори.

„Когато си без покрив и трябва да спасиш децата си, няма значение кой ти помага“, казва друга бежанка, 34-годишната Анаида Петрушенко, която избягала от Павлоград в Източна Украйна с трите си деца.

„Никога не съм крил, че съм руснак, защото хората видяха, че искам да помогна“, каза съсобственикът на лагера, който не пожела да бъде назован.

Той е приел около 160 украински бежанци, някои от които били изгонени от близките хотели, когато започнал туристическият сезон.

Докато редица руснаци в България помагат на бежанците, голяма част от балканската нация остава твърдо проруски настроена. И българското правителство често не е достатъчно гостоприемно, когато става въпрос за осигуряване на настаняване и подкрепа, принуждавайки много украинци да напуснат, пише френската агенция.

От около 932 000, избягали в България след инвазията, остават само около 51 000 с по-малко от 10 000, настанени от държавата, по официални данни.

Наистина, руснакът, който управлява ваканционния лагер, получава само дневна надбавка от 7,50 евро (7,90 долара) на бежанец от българското правителство и дори тези мизерни плащания често се забавят.

С около 60 деца и 50 възрастни хора, за които трябва да се грижат, руснакът и българският му партньор трябва сами да поемат допълнителните разходи.

Докато те критикуват българското правителство, че не е осигурило езикови курсове или не е помогнало на бежанците да си намерят работа, с наближаването на зимата те казват, че не могат да затворят лагера.

Доброволците са основната движеща сила зад усилията за подпомагане на бежанците, като България е крайно неподготвена за наплива от украинци след руската инвазия в края на февруари.

Въпреки усилията им, на някои от руснаците, които помагат на украинците, им е неудобно да признаят кои са.

„Измислих тази фраза „Роден съм в Русия“, каза пред АФП 47-годишна преводачка от руски език, която живее в близката Варна.

„Беше по-малко болезнено за мен да го кажа по този начин. Не мога да опиша чувството да се срамуваш от собствената си родина“, каза тя пред АФП, страхувайки се да каже името си, в случай че това може да създаде проблеми на майка й в Русия.

След като е изминала стотици километри, за да изведе хора от границата с Румъния, тя все още настанява няколко семейства в своите и на сестра си Airbnb апартаменти във Варна.

Друг руснак във Варна, Виктор Бакуревич, каза пред АФП, че е „решил да поеме известна отговорност за тези хора, които са пострадали от войната“.

„Не вярвам в колективната вина, но вярвам в колективната отговорност“, каза бащата на три деца, който се преместил в България преди 14 години и основал своя руска верига за хранителни стоки.

Чувствайки  „огромен срам“, той публично обяви, че се противопоставя на войната от самото начало и наел около 50 украински бежанци в допълнение към десетки украинци, които вече работели в магазините му в цяла България.

Бакуревич все още осигурява ежедневни доставки на храна и топла храна за подпомагане на 100 бежанци, приютени в държавен център за отдих близо до Варна.

Една от неговите украински служители бежанци, Оксана Шурдова, 48, каза, че заплатата, която осигурява семейството й, има по-голямо значение от табелата „Руски хранителни стоки“ на вратата.

„Моите роднини знаят, че не всички руснаци подкрепят политиката на руското правителство… Те не обобщават“, казва тя, докато паметник от комунистическата епоха, почитащ българо-съветската дружба, гледа към града от близкия хълм.

Превод