ISW: Основната цел на Путин е война до победа над НАТО

Руският президент Владимир Путин заплаши Финландия и целия алианс на НАТО в изявление, което привидно имаше за цел да отхвърли опасенията относно заплахата, която Русия представлява за НАТО.

На 17 декември Путин даде обширно интервю за руския държавен телевизионен канал „Россия 1“, в което се опита да опровергае предупреждението на президента на САЩ Джо Байдън от 6 декември, че в бъдеще Русия ще нападне страна от НАТО, ако спечели войната в Украйна.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за Украйна.

Путин заяви, че Русия няма геополитическа, икономическа, военна или териториална причина да воюва с НАТО и че е заинтересована да развива отношенията си с държавите – членки на НАТО.

Путин последва това предполагаемо уверение с обвинението, че държавите членки на НАТО изкуствено са създали конфликт между Русия и Финландия и са „въвлекли“ Финландия в алианса на НАТО.

Путин заяви, че „ще има проблеми“ с Финландия и че присъединяването на Финландия към НАТО е подтикнало руски официални лица да започнат да формират Ленинградския военен окръг (ЛВО) и да концентрират военни части в северозападна Русия.

Понастоящем руските военни преразпределят Западния военен окръг (ЗВО), за да реформират Ленинградския и Московския военни окръзи като част от дългосрочни усилия за преструктуриране и разширяване, които имат за цел да подготвят Русия за потенциална бъдеща широкомащабна конвенционална война срещу НАТО.

Западният военен окръг отговаря за руската граница с държавите от НАТО Литва, Латвия, Естония и Финландия, но до голяма степен е ангажирана с борбата в Украйна, където понася значителни загуби.

Възстановяването на Ленинградския и Московския военни окръзи вероятно има за цел да балансира руските оперативни изисквания в Украйна с руската военна позиция по руската граница с НАТО.

Обосновката на Путин за формирането на Ленинградски военен окръг, която ще отговаря за район, граничещ с Финландия, Швеция и Арктика, подсказва, че той разглежда ЛМД като военен отговор на „проблемите“ на настоящите и бъдещите членове на НАТО в Скандинавия.

Уверенията на Путин за мирните му намерения по отношение на НАТО звучат кухо в контекста на заплахите, които той и кремълските експерти отправят напоследък към държавите членки на НАТО.

На 21 юли Путин заплаши Полша, заявявайки, че Русия ще отговори „с всички средства“, с които разполага, след като Варшава изпрати войски на беларуско-полската граница заради преместването на изтребители от групата „Вагнер“ в Беларус.

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заплаши на 29 август, че Русия има „възможност да действа в рамките на jus ad bellum срещу всички в страните от НАТО“, когато коментира западната подкрепа за украинските удари по окупирания Крим.

Медведев заплаши по подобен начин Полша през ноември, когато заяви, че Русия смята Варшава за „опасен враг“, който може да загуби своята „държавност“.

На 2 декември руски пропагандист предложи по руската държавна телевизия, че балтийските държави ще бъдат следващата военна цел на Русия и че ще паднат скоро след Украйна.

Руският пропагандист Владимир Соловьов, Медведев и други специалисти постоянно заплашват с използване на ядрено оръжие срещу Съединените щати и други държави от НАТО.

Тези заплахи са част от дългогодишните руски разкази за нападение срещу НАТО, които предшестват кандидатстването на Финландия и приемането ѝ в Алианса на 4 април.

Изявленията на руските експерти със сигурност не представляват военна заплаха за страните от НАТО, но са важен контекст за привидното усилие на Путин да успокои обстановката по време на интервюто си на 17 декември.

Прокламацията на Путин, че Русия няма интерес да нахлува в НАТО, също така много прилича на настойчивите твърдения на Кремъл в края на 2021 г. и началото на 2022 г. – включително до самото навечерие на инвазията – че Русия не възнамерява да нахлува в Украйна.

Интервюто вероятно е било умишлен опит да се преекспонират усилията на Кремъл да представи руската военна заплаха като въображаемо и изкуствено изобретение на НАТО.

От две десетилетия насам Путин се стреми да ограничи и отслаби НАТО и непрекъснато изисква промени в Алианса, които биха се равнявали на разпускането му.

На 17 декември Путин заяви, че Русия няма „териториални спорове“ със страните от НАТО, за да прикрие действителната си дългогодишна цел да отслаби единството на Запада и да принуди НАТО да се откаже от основните си принципи, като например „политиката на отворени врати“, която позволява на Алианса по свое усмотрение да приема нови членове и е залегнала в Устава на НАТО.

Путин последователно преследва тази цел по време на целия си режим и демонстрира пълната си ангажираност с нея, като нареди на руското външно министерство (МВнР) да постави ултиматуми на САЩ и НАТО през декември 2021 г., в които наред с други неща се изискват „гаранции за сигурност“ от НАТО и ангажименти да не се разширява.

Десетилетната цел на Путин е да създаде условия, при които НАТО да подкопае собствената си глобална мощ, създавайки структурно и идеологически разгромена НАТО, която не може да се противопостави на бъдещите цели на Русия – които могат да включват териториални завоевания или установяване на руски сюзеренитет над държави, които Москва смята за принадлежащи към нейната сфера на контрол.

ISW отдавна оценява, че нарастващите търкания между Съединените щати и Европа и в рамките на НАТО и други западни структури ще отслабят колективните мерки на Запада срещу агресивното поведение на Кремъл и ще позволят на Путин да разработи нова мрежа от коалиции в подкрепа на целите на Русия.

Путин редовно повтаря неприязънта си към западните съюзи, призовавайки за формиране на многополюсен световен ред, в който Русия има право на вето върху ключови глобални събития.

Путин иска НАТО да признае претенциите, исканията и предполагаемата сфера на влияние на Русия и многократно е посочвал намерението на Русия да сложи край на „хегемонията на САЩ“.

Преди да нахлуе в Украйна през 2014 г., Путин до голяма степен използваше усилията на хибридната война, за да отслаби Запада и неговото място в световния ред (с изключение на нахлуването му в Грузия през 2008 г.), а основанията му за пълномащабното нахлуване през 2022 г. не се основаваха на т.нар. териториални спорове.

Интервюто на Путин показва, че той продължава да възприема Запада като слаб, което контрастира с увереността му в нарастването на мощта на Русия през последните две десетилетия. Путин заяви, че според него Съединените щати са били заинтересовани да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия преди 20 години, но че тази цел понастоящем не е в националния интерес на САЩ.

В отговор на журналистически въпрос как Русия може да намери общ език със Съединените щати, Путин заяви, че Съединените щати ще трябва да бъдат тези, които ще намерят общ език, тъй като те ще трябва да „разчитат“ на Русия, което подсказва, че Путин смята, че САЩ са по-слабата сила и че възприеманата от Русия позиция на сила означава, че Русия няма нужда да намира „общ език“ или да участва в сериозни дипломатически преговори със Съединените щати.

И двете изявления могат да се възприемат като тънко прикрити заплахи срещу Съединените щати и НАТО. Изявленията на Путин показват, че той продължава да вярва, че Западът е отслабнал спрямо Русия през последните две десетилетия – мнение, което Путин изразява поне от 2014 г. насам.

ISW по-рано оцени, че Путин е започнал пълномащабната инвазия в Украйна отчасти защото е вярвал, че НАТО е слаба – а не защото Кремъл се е чувствал военно застрашен от НАТО.

ISW също така оценява, че Путин уважава само военната мощ, която той очаква, че САЩ и НАТО няма да използват за защита на Украйна, и може би очаква, че западната подкрепа за Украйна ще се срине.

Възприятието на Путин за нарасналата относителна мощ на Русия съответства на изявлението му от 14 декември, в което той продължава да отстоява максималистичните си цели в Украйна – които са равносилни на пълна капитулация на Украйна и Запада.

Неотдавна официални представители на Кремъл също направиха изявления с експанзионистична реторика, които подчертават увереността на Кремъл в способността му да изпълни целите си в Украйна със сила.

Путин все по-често се позовава на целенасочено широка, неясна и псевдореалистична концепция за руския суверенитет, за да оправдае руските цели за налагане на волята на Путин в Украйна и извън нея. На 17 декември в Москва Путин също така направи обръщение към конгреса на партия „Единна Русия“ и заяви, че „да бъдеш силен е жизнена необходимост за Русия“, тъй като Русия или е суверенна, самодостатъчна държава, или изобщо не съществува.

Подобни изявления Путин направи и по време на форума „Пряка линия“ на 14 декември, където заяви, че през следващия си мандат като президент на Русия ще се съсредоточи върху защитата на руския външен суверенитет, който според него обхваща отбранителния капацитет на Русия и външната среда за сигурност.

Путин отдавна използва разширително определение на руския суверенитет, което определя всички усилия за оспорване на руската мощ или амбиции като нарушения на руския суверенитет.

В документите за националната сигурност и външната политика на Русия също така се предвижда правото на Русия да „защитава правата на сънародниците в чужбина“, като Русия умишлено определя „сънародниците“ в широк смисъл като етнически руснаци и рускоговорящи, а не само като лица с руско гражданство.

Кремъл умишлено замъглява определението за „етнически руснаци“, за да включи фалшиво украинци и беларуси, и насърчава идеята за по-широк „руски свят“ (Русский мир), който включва други етнически групи в Русия и бившата територия на Съветския съюз и Руската империя.

Неясната концепция за външния суверенитет на Русия и за това кой попада под неговата защита има за цел да оправдае силово налагане на стратегическите цели на Русия на други държави като легитимен израз на задълженията и правата на руската държава в защита на нейния суверенитет.

Путин и руските официални лица редовно се позовават на тези концепции за руския суверенитет, за да оправдаят максималистичните цели на Путин при пълномащабното нахлуване в Украйна.

Фокусът на Путин върху връзките между сила и суверенитет рамкира руските агресивни усилия за постигане на стратегическите цели на Русия и намаляване на възприеманата западна мощ като отбранителни мерки, защитаващи руския суверенитет. Това рамкиране позволява на Путин да твърди, че всички мерки, които увеличават руската мощ, са в защита на руския народ, който той е длъжен да защитава.

Акцентът върху силата подсказва, че той разглежда държавите, които не са в състояние едностранно да наложат волята си на другите, като лишени от суверенитет. Например Путин и други руски официални лица рутинно характеризират украинските партньорства със Запада като обезсилващи украинския суверенитет.

Този възглед за суверенитета позволява на руските служители да оправдаят всяко руско действие срещу всяка държава, която Путин смята за недостатъчно силна, за да се защити сама, и показва, че легитимните призиви за защита на суверенитета, както обикновено се определя от международното право, ще продължат да означават много малко за Путин.

Путин продължава да изразява светоглед, според който Русия трябва да наложи волята си без никакви компромиси или да се изправи пред екзистенциални последици.

В интервюто си за „Россия 1“ Путин заяви, че през 2000 г. е бил наивен и е смятал, че Западът е разбрал, че няма основания за конфронтация с Русия.

Путин обвини Запада, че продължава да се бори с Русия, както го е правил със Съветския съюз, защото не е преосмислил структурите от епохата на Студената война, които Западът е изградил.

Путин също така обвини някои представители на Запада, че се стремят към пълно унищожаване и балканизация на Русия, като формулира възприеманата от Путин геополитическа конфронтация с колективния Запад в екзистенциален план.

В продължение на две десетилетия управление Путин изгради светоглед, в който недоволството от Запада прерасна в закостеняло виждане за нулева сума на руската и западната власт.

Путин все по-често изказва мнението, че има съгласувани десетилетни усилия на Запада да намали руската мощ и да ѝ нанесе трайно стратегическо поражение, и включва в този разказ всеки геополитически неуспех, колкото и незначителен да е той.

Възгледът на Путин за света предполага, че той смята за недостатъчно всичко, което е по-малко от пълната капитулация на Запада пред големите стратегически цели на Русия.

Този възглед за геополитиката с нулева толерантност е показателен за личната философия на Путин, който поставя властта над всичко и смята всеки компромис за поражение. В интервюто за телевизия „Россия 1“ Путин намекна, че като дете не се е извинил на майка си (въпреки нейните наказания и многобройни молби за извинение), а е държал твърдо, докато тя най-накрая не се е поколебала да го накаже.

Този анекдот, странно намесен в разговора за руските стратегически цели, може да е бил косвена препратка към ангажимента на Путин да принуди противниците си да капитулират. Този възглед се вижда ясно и в ключовата теза на квазиавтобиографията на Путин „Първо лице“, в която се твърди, че Путин е стигнал до извода, че е необходимо да наложи волята си на света, първо на себе си, а след това и за оцеляването на Русия.

Многократната реторика на Кремъл за враждебните му намерения спрямо НАТО, съчетана с потенциалните бъдещи военни възможности на Русия в случай на руска победа в Украйна, представлява реална – и скъпоструваща – заплаха за западната сигурност.

ко Русия успее да постигне заявената си максималистична цел за пълна капитулация на Украйна, което вероятно ще доведе до руска военна окупация на Украйна, тя ще може да разположи сили до самата граница на НАТО от Черно море до Северния ледовит океан.

ISW наскоро оцени, че внезапното спиране на западната помощ вероятно ще доведе рано или късно до срив на способността на Украйна да удържи руската армия.

Като се имат предвид демонстрираните от Русия враждебни намерения спрямо НАТО и потенциалните ѝ военни възможности по почти цялата източна граница на НАТО, Западът ще бъде длъжен да се подготви за защита срещу евентуални руски действия срещу НАТО.

Цената на тези отбранителни мерки ще бъде астрономическа и вероятно ще бъде съпроводена с период на много висок риск.

Подкрепата за Украйна предлага на Запада най-добрата възможност да избегне тези разходи и разширяването на руската заплаха.

През нощта на 16 срещу 17 декември руските сили нанесоха серия от ракетни и безпилотни удари по Украйна. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли ракета Kh-59 от окупирания Крим и Херсонска област и ракета Iskander-M.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли и 20 безпилотни летателни апарата Шахед-136/131 от Приморско-Ахтарск, Краснодарския край, както и от нос Чауда, окупиран Крим.

Украински официални лица съобщиха, че украинските сили са свалили ракетата Kh-59 и всички дронове над Одеска, Херсонска, Запорожка и Хмелницка област.

Говорителят на украинските ВВС полковник Юрий Ихнат заяви на 17 декември, че руските сили са се прицелили в град Херсон и летище Старостантинов в Хмелницка област.

На 16 декември украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските сили са унищожили 104 от 112 руски безпилотни самолета „Шахед“, изстреляни по Украйна през последната седмица.

Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руската противовъздушна отбрана е свалила 35 украински дрона над Липецка, Ростовска и Волгоградска област през нощта на 16 срещу 17 декември и сутринта на 17 декември.

Губернаторът на Ростовска област Василий Голубев заяви на 17 декември, че руските сили са свалили „повечето“ от дроновете.

Руски и украински източници заявиха, че украински дрон е повредил поне един руски самолет на летище Морозовк в Ростовска област.