Никола Вапцаров: „А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш…“

На 7 декември 1909 година е роден великият писател Никола Въпцаров. Жизненият му път приключва на 23 юли 1942 година.

Българският поет има публикувана една стихосбирка приживе – „Моторни песни“, но пише разкази, произведения за деца, пътеписи, критика и дори  пиеса. Неговото тврочесто е останало завинаги в сърцата на българите и за да почетем неговата памет, сме подготвили крилати цитати от неговите произведения.

„Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.“

„История“

„Да знаеш ти живота как обичам! И колко мразя празните химери…“

„Писмо“

„Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.“

„Прощално“

„Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! – Разказвате сякаш
като че там сте били!“
Какъв ти тук ужас?!
Той пеел човекът. –
Това е прекрасно, нали?“

„Песен за човека“

„Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.“

„Земя“

„Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.“

„Огняроинтелигентска“

„Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът – тежък, скучен. Живот без маска и без грим – озъбено, свирепо куче.“

„Завод“

„А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш…“

„Ще бъда стар, ще бъда много стар“