Руски философ разкри зловещите планове на ултраглобалистите за бъдещето на човечеството

Най-голямата заплаха за съвременния свят не е демографската, не е климатичната, не е енергийната, както следва от редицата доклади и публикации… Всичко това е много важно, но най-важното и най-опасното нещо за съвременния свят е социалната катастрофа, която лидерите на световната капиталистическа система организираха, за да доведат капитализма до новото състояние, посткапиталистическото.

И това се случва на различни нива. Върховете срещу низините, върховете срещу средния слой. Изключително се изостри и борбата и в самите върховете на различните регионални групи, в родовите групи и различните форми на организация, пише философът проф.

Андрей Фурсов, цитиран от в. Труд.

Например финансистите срещу индустриалците, ексистите (Ексизъм е концепцията за новото посткапиталистическо общество, където различните социални групи имат различни нива на достъп до материалните блага и управлението на системата и т. н.) срещу корпоратократите. Тоест, с други думи, социалната катастрофа, която се разгръща, е прехода към новата социална система.

Всичко това много прилича на случилото се в Европа от средата на XV до средата на XVII век, когато върху костите на старата система се създаваше новата. И тази заплаха е най-опасната. Опасността се крие в това, че основният обект на присвояването в посткапиталистическото общество и това ще бъдат нематериалните производствени фактори, духовните, информационните или с други думи нуждите, ценностите, целеполагането на човека, именно когато духовната сфера става обект на присвояване.

На конференция в Санта Фе на Института по сложността (САЩ) ултраглобалистите си поставят следните цели:

1. Премахване на частната и лична собственост.

2. Универсален базов доход за тези, които са приели „новата нормалност“.

3. Анулирането на пари в брой и замяната им с цифровата валута.
(Ще добавя от себе си, че цифровата валута не е пари, а е средство за социален контрол)

4. Система от въглеводородни рейтинги за държавите и корпорациите.

5. Твърд социален контрол (камери по улиците, дигитализация).

6. Нормиране на консумираните храни, на енергията и на природните ресурси.

7. Патенти за семенния фонд и ограничаване на възможността за яденето на хранителни продукти от собствено производство.

8. Атака срещу скотовъдството. Прехвърлянето на по-голямата част от населението или към изкуствените протеинови храни, или към вегетарианските храни.

(Ще добавя от себе си: в Холандия, в Харлем, от 2023 г. е забранено рекламирането на месните продукти и ястията с месо на обществени места. Предстои още: според съобщенията в медиите през октомври 2022 г. е взето решение в Холандия ще изкупи принудително 600 ферми за добитък от техните собственици. Сбогом на животновъдството и на висококачествените протеинови храни).

9. Контрол на раждаемостта. (Това е обезлюдяване)

10. Задължителна ваксинация.

11. Твърдо ограничаване на алтернативните форми на лечение.

12. Заличаване (а по-късно и премахване) на различията между половете.

Последното не е нищо друго освен удар не само върху семейството, но и върху човека и човечеството като биологичен вид.

Веднъж Енгелс нарече своя труд „Произходът на семейството, частната собственост и държавата“ че прави разликата между цивилизацията и варварството. Изпълнението на „Целите…“ включва унищожаването на всичко, което е създадено от човешката цивилизация.

Не говорим просто за присвояване на духовната сфера, а присвояването u става основната форма на производствените отношения, както би казал един марксист. Така че сегашната борба за традиционните ценности, която се разгръща по целия свят, тя само по форма се отнася към миналото и е борбата за традицията, срещу някаква си модерност.

Това е фалшив подход. Всъщност под прикритието на борба за традиционните ценности започва да се оформя една принципно нова социална, ако искате я наречете класова борба на едно посткапиталистическо общество.

Ултраглобалистите се стремят не само да създадат посткапитализъм, който е удобен за тях в глобален мащаб, но, първо, да рестартират историята във формата, в която се е развила след Неолитната революция, тоест последните 10 000 или 12 000 години, и да го насочи към институционализиран неоварваризъм, футуро-архаизъм, и второ, да постави под контрол (социо-) биологичната еволюция, връщайки я назад и превръщайки по-голямата част от населението на планетата в социални животни без качества и без идентичност.

На снимката: Проф. Андрей Фурсов

Някои казват: „Е, защо да се съпротивлявате, така или иначе, буржоазията е силна, те ще спечелят…“. Е, първо, не е факт, че те ще спечелят. Второ, срамно е да не се съпротивляваш. Но има и още нещо, което е доста прагматично. И историята показва, че точно това се случва в живота. Факт е, че никоя нова социална система не печели с нокаут. Винаги е с компромис. И колкото повече зъби един млад хищник извади в съпротивата на различни нива, толкова по-спокойна и хуманна, така да се каже, ще бъде новата система.

Например. Имаше три изхода от кризата на феодализма. английския, немския и френския. Англия става хегемон на капиталистическата система, но там върховете така смачкват низините, че животът им е кошмар дори в края на XIX век. И нито Франция, нито Германия станаха хегемони. Те заеха достойно място, но не станаха хегемони.

Въпреки това, животът на низшите класи и средната класа в немските земи, а от края на XIX век в обединена Германия и във Франция, е много по-лесен и по-удобен от живота на британските низши класи. Тъй като през от XVI до XVII век както немското население, така и французите активно се съпротивляваха на нововъзникващата система и извадиха много зъби от нея.

Затова това, което сега виждаме в различните страни, е съпротивата срещу така наречения прогрес. (Както каза Йежи Лек: „Ако едно чудовище започне да използва вилици и ножове, това напредък ли е?“). Ние не се нуждаем от такъв прогрес. И във всеки случай има я истината на социалната система, има я истината на историческия субект, човешката истина. И следователно, ако прогресът не се вмества в тази истина, тогава по дяволите този прогрес.

По какъв конкретен начин може ли да се изрази новата социална борба? Това е отстояването на традиционните ценности, отстояването на правото на личен живот, което искат да ни го отнемат. Правото да възпитаваме децата така, както искаме. Тоест това е правото да бъдеш човек.