ISW: Слухове за уволнения в украинската армия и руската пропаганда

Украинското министерство на отбраната (МО) отрече слуховете за предполагаема оставка или уволнение на украинския главнокомандващ генерал Валерий Залужни на 29 януари.

Украинският народен депутат Олексий Гончаренко заяви на 29 януари, че „Залужний обяви оставката си, но все още няма указ“. Бившият украински народен депутат Борислав Береза заяви, че администрацията на украинския президент е „уволнила“ Залужний.

Западните и руски медии също подхванаха твърдения за уволнението или оставката на Залужни.

Министерството на отбраната на Украйна очевидно отговори на слуховете, като каза „не, това не е вярно“. Руските източници се възползваха от слуховете за уволнението или оставката на Залужни, за да продължат няколко информационни операции за вътрешните украински дела, които те провеждат от известно време.

Ветеранът от руската пропаганда и главен редактор на RT Маргарита Симонян подчерта, че независимо дали съобщенията за отстраняването на Залужни са верни или не, „хаосът е полезен за Русия“.

Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).

Русия може да преоборудва аспекти на своя чадър за противовъздушна отбрана в дълбоките тилови зони на фона на продължаващите удари на украински дронове в Русия. Съобщава се, че на 29 януари руското министерство на цифровото развитие е наредило на руските власти в Ленинградска, Новгородска и Псковска области да блокират 4G LTE интернет връзката до 30 януари, така че руските служители да могат да „настроят фино“ противовъздушната и противовъздушната отбрана системи.

Ленинградска, Новгородска и Псковска области по-рано обявиха прекъсвания на интернет услугите 4G LTE от 25 януари до 30 януари във връзка с технически корекции на „радиочестотния спектър“.

Един от източниците на Комерсант заяви, че Воронежска област провежда подобни усилия, които са били „планирани на федерално ниво“ и че много други неуточнени руски федерални субекти преследват тези усилия с различни темпове.

Комерсант заяви, че както руските системи за електронна война, така и доставчиците на мобилен интернет работят на честоти, разрешени от Руската държавна комисия по радиочестотите, а източникът на Комерсант заяви, че безразборното използване може да повлияе на мобилните данни.

Не е ясно какво въздействие могат да окажат интернет операциите върху преориентирането на EW системите или разгръщането на нови възможности и обратно. Също толкова възможно е руските сили да тестват нови възможности за радиоелектронна борба и превантивно да са изключили интернет услугите, за да избегнат внезапни прекъсвания.

Руските служители може също да ограничават достъпа до интернет, за да прикрият движението на конвенционални системи за противовъздушна отбрана в Русия, след като ударите на украински дронове в Ленинградска област на 18 януари и 21 януари предполагат, че руската противовъздушна отбрана в северозападна Русия може да е неправилно разположена за защита срещу дронове, изстреляни от Украйна.

Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев заяви на 29 януари, че руските системи за РЕБ са свалили украински дрон, насочен към петролната рафинерия Славнефт-Янос в Ярославска област.

Руски източници разшириха изображенията на сваления удавник в рафинерията и твърдят, че не е причинил никакви щети. Източникът на „Комерсант“ заяви, че те смятат, че времето на прекъсванията в интернет също е свързано със сигурността на продължаващото пътуване на руския президент Владимир Путин до Санкт Петербург и Ленинградска област.

Русия изглежда подхранва и се възползва от неоимпериалистически и националистически настроения в Европа, за да вбие клинове между Украйна и нейните западни съседи. Десен унгарски политик и лидер на Движението за нашата родина Ласло Торочкай заяви на 27 януари, че Унгария трябва да претендира за Закарпатска област на Украйна в случай на поражение на Украйна във войната.

Десният румънски политик и лидер на партията „Съюза за обединение на румънците“ Клаудиу Тързиу подчерта на 29 януари, че Румъния трябва да „реинтегрира“ области от Украйна, съседни на Румъния, където е живяло румънско население, за да запази суверенитета.

Руски източници разшириха изявленията на Торочкай и Тързиу и подчертаха тези ултранационалистически румънски и унгарски претенции към украинска територия.

Преди това Русия предложи идеята за разделена Украйна между Русия и Запада преди войната.

Руският президент Владимир Путин и други високопоставени руски служители подновиха този разказ през декември 2023 г., като заявиха, че Украйна има исторически териториални спорове с Полша, Румъния и Унгария, но може да запази своя суверенитет, ако цялата страна се състои от границите на Лвов Област.

Руската ултранационалистическа рамка на концепцията за руския свят изглежда е спечелила сила сред националистическите европейски фракции, приложена към техните собствени националистически идеологии, и руските участници в информационното пространство вероятно се стремят да използват тази идеологическа склонност, за да забият клин между Украйна и нейната европейски съседи.

Руският президент Путин и беларуският президент Лукашенко подписаха серия от икономически и технологични споразумения на 29 януари, за да ускорят усилията на Кремъл за по-нататъшно интегриране на Беларус в структурата на съюзната държава.

Путин и Лукашенко одобриха три споразумения за изпълнение на Договора за създаване на съюзна държава, съвместно научно и технологично развитие и координация на външната политика на двете страни по време на заседание на Висшия държавен съвет на съюзната държава в Санкт Петербург.

Путин повтори твърденията, че руснаците и беларусите са „братски народи“, обединени от обща история и ценности.

Лукашенко изтъкна руското и беларуското сътрудничество в Африка, твърдейки, че е координирал пътуванията си през декември 2023 г. в различни африкански страни с Путин и заяви, че Русия и Беларус все още не са решили въпроса за създаването на общи пазари за газ, петрол и петролни продукти в рамките на Рамка на съюзната държава.

Лукашенко преди се е съпротивлявал на усилията на Кремъл за по-нататъшна интеграция на Беларус в съюзната държава, но последиците от въоръжения бунт на групата „Вагнер“, за който Лукашенко според сведенията е изиграл роля в посредничеството, и смъртта на финансиста Евгений Пригожин може да са попречили на способността на Лукашенко да се съпротивлява по-нататъшни усилия за интеграция на съюзната държава.

Украински военни заявиха, че руските сили са изстреляли шест ракети С-300 по Мирноград, Донецка област и Музиковка, Херсонска област и осем дрона Шахед-136/-131 и една ракета Искандер-М по други цели в Украйна.

Украинските ВВС съобщиха, че украинските сили са свалили всичките осем „Шахед-а“. Говорителят на украинските ВВС полковник Юрий Игнат заяви, че украинските сили изучават свалените дронове „Шахед“, за да подобрят украинските системи за електронна война и да идентифицират чужди компоненти в дронове.

Руските служители се опитват да разширят капацитета за тестване на нови технологични адаптации. На 29 януари министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу инспектира 12-и и 48-ми ЦНИИ на Министерството на отбраната на Русия в Московска област по време на работна визита в Западния военен окръг (ЗВО).

Ръководителят на 12-и Централен изследователски институт генерал-лейтенант Игор Колесников каза на Шойгу, че 12-ти институт намалява продължителността на държавните тестове за нови оръжия, подобрява условията за тестване и увеличава броя на тестовете, които провежда.

Украйна продължава усилията за привеждане на украинските въоръжени сили в съответствие със стандартите на НАТО. Украинското министерство на отбраната (МО) съобщи на 28 януари, че Украйна е внедрила над 18 стандарта на НАТО между декември 2023 г. и януари 2024 г., включително стандарти за защита на персонала, комуникационно обучение за военноморските сили и процедури за информационни и транспортни системи.

Партньорите на Украйна продължават да полагат усилия за изграждане на своя собствена отбранителна индустриална база в подкрепа на Украйна. Изпълнителният директор на германския производител на оръжия Rheinmetall Армин Папергер заяви в интервю за Bild на 28 януари, че Rheinmetall изгражда нова фабрика за боеприпаси в Германия, за да създаде „стратегическа сигурност на доставките“ и да осигури непрекъснати доставки за Украйна.

Папергер отбеляза също, че Rheinmetall е получил над 10 милиарда евро поръчки за военни поръчки от германското федерално правителство през 2023 г. за германските въоръжени сили и Украйна и че това вероятно ще се увеличи до 15 милиарда евро през 2024 г.