Програмата за убийства на Украйна отвътре

Операцията се подготвяше вече месец. Евгений Юнаков, кметът на Велики Бурлук, Харковска област, бе идентифициран като сътрудник на руснаците, пише The Economist, цитиран от „Труд“.

Командир на украински специални части с позивна „Кавказ“ и група местни колаборатори поемат задачата. Следят го внимателно в продължение на дни: кога пазарува, какви са обичайните му маршрути, степента на неговата сигурност.

След като взривяват бомбата дистанционно, те се укриват в предварително подготвени убежища.

Групата ще се върне на контролирана от Украйна територия само седмици по-късно, след като градът е освободен. Тялото на Юнаков така и не е открито.

След повече от 18 месеца война, десетки хора като Юнаков са били обект на подобни операции в окупирана Украйна, а и в самата Русия. Те са застрелвани, взривявани, бесени и дори понякога отравяни. Украйна мълчи относно участието си в убийствата, но малцина се съмняват във все по-сигурния подпис на службите за сигурност.

Самите служби пускат явни намеци. „Всеки, който предава Украйна, който стреля по украинци или изстрелва ракети по украинци, трябва да разбере, че е наблюдаван и ще бъде изправен пред правосъдието“, казва Андрий Черняк, офицер военното разузнаване на Украйна.

В интервю през юли неговият шеф, генерал Кирило Буданов, отива още по-далеч: „Ако питате за (създаване на версия на) Мосад… Не е нужно. То вече съществува“.

Споменаването на израелската шпионска агенция дава импулс на украинците, отчаяно търсещи справедливост. Всъщност произходът на политическите убийства е близо до дома. Мосад е научил голяма част от занаята си от тайната полиция от съветската епоха и нейния основател Павел Судоплатов, който е роден в Мелитопол в сега окупираната Южна Украйна.

Судоплатов прекарва 30-те години на миналия век, прониквайки в украински националистически групи и лично взривява един от техните лидери с бомба от шоколадова кутия. (Той организира и убийството на Лев Троцки през 1940 г.).

В съвременна Украйна убийствата датират поне от 2015 г., когато службата за сигурност на Украйна (СБУ) създаде нов орган, след като Русия завзе Крим и Източен Донбас. Елитното Пето управление за контраразузнаване започва живота си като диверсантска сила в отговор на инвазията. По-късно се фокусира върху „мокрите поръчки“.

Валентин Наливайченко, който тогава оглавява СБУ, казва, че тогавашните лидери на Украйна са решили, че политиката на затваряне на колаборационисти не е достатъчна – затворите са препълнени, но малцина са били възпрени. „Неохотно стигнахме до заключението, че трябва да елиминираме терористите“, казва той.

По подобен начин описва нещата и бивш служител на дирекцията. „Трябваше да усетят войната“. През 2015 и 2016 г. дирекцията беше свързана с убийствата на ключови, подкрепяни от Русия командири в Донбас; Михаил Толстих, известен като „Гиви“, е убит при ракетна атака; Арсен Павлов, познат като „Моторола“ – взривен в асансьор; Александър Захарченко е взривен в ресторант.

Вътрешни източници от разузнаването твърдят, че Пето управление на СБУ играе централна роля в операциите срещу Русия. Бюджетът на службата е пет пъти по-голям от този на военното разузнаване, което означава, че може да се справи и с най-сложните задачи – например бомбардирането на Керченския мост, свързващ Русия с Крим, през октомври 2022 г. Въпреки, че източник от СБУ настоява:„Ние сме предимно момчета с бели якички“.

Друг все по-важен играч в Украйна са Силите за специални операции (ССО). Това е сравнително нова група, която координира „Рух Опору“ (Така се нарична съпротивително движение на партизаните).

Операцията в Харков например беше на ССО. Денис Ярославски, офицер в службата, разкрива, че ССО настоява за повече правомощия за провеждане на операции в самата Русия. Това не се приветства навсякъде в разузнавателната общност на Украйна.

Предполага се, че президентът на Украйна разрешава най-противоречивите операции, въпреки че други решения са делегирани на службите. Високопоставен правителствен източник, запознат с работата, отказва да обсъжда подробностите: „Важно е да не коментираме подобни операции.“

Но той казва, че Володимир Зеленски е издал ясна заповед за избягване на странични щети сред цивилните. „Президентът съобщава тази инструкция на хората официално, а понякога и като им крещи“. „Украйна трябваше внимателно да избира целите си“, добавя източникът.

Ръководството на Украйна попадна под прожекторите през октомври, когато Ню Йорк Таймс съобщи, че американското правителство го обвинява за колата бомба, която уби Даря Дугина, дъщеря на руския философ Александър Дугин. Това изостри вече оживения вътрешен дебат в украинското разузнаване. Не е ясно дали г-жа Дугина е трябвало да умре; някои доклади предполагат, че тя е сменила колите с баща си.

Но последваща поредица от операции, насочени към пропагандисти от средно ниво, показа тенденция, от която малцина от интервюираните бяха доволни.

„Това са маргинални фигури“, казва източник от контраразузнаването на СБУ. „Чувствам се неудобно“. Бившият офицер от Пето управление на СБУ предполага, че операциите целят повече да впечатлят президента, отколкото да доближат Украйна към победата. „Клоуните, проститутките и шегаджиите са неизменна част от руското правителство“, казва той. „Убийте един от тях и друг ще се появи друг“.

Бившият шпионин е загрижен, че кампанията за убийства в Украйна се ръководи от импулс, а не от логика. Според него някои от убийствата оказват полезна психологическа роля – повдигат духа на украинците и наказват извършителите на военни престъпления.

Такъв „със сигурност“ беше случаят със Станислав Ржицки, бивш командир на подводница, за когото се твърди, че е изстрелял ракетите, които убиха 38 украинци във Виница през юли 2022 г. Той беше застрелян година по-късно, докато бягаше в парк в Краснодар, Русия.

Но други операции разкриха липса на стратегия и рискуваха да разкрият източниците, методите и степента на украинско проникване в Русия: „Нашите служби за сигурност не трябва да правят тези неща – само защото могат.“

Андрий Юсов, говорител на военното разузнаване, настоява, че Украйна избягва това, което той нарича „сляп терор“. Целта „не е да изплашим врага“, казва той, а „да го изтласкаме от окупираните украински земи“. Но добавя, че „украинските шпиони ще продължат да идентифицират и да се възползват от руските уязвимости, където и да ги намерят“.

Разбира се, обратното също е вярно. Проникването на руски агенти в службите за сигурност на Украйна остава голям проблем. По оценката на запознати източници, това е най-голямата бариера пред всякакви опити за създаване на „украински Мосад“.

Бившият ръководител на вътрешната сигурност на СБУ избяга от Украйна и е задочно разследван за държавна измяна. Доверието е голям проблем в службите, където всички чувствителните операции се извършват в малки групи. „Хората винаги са най-слабото ни звено“, казва източникът от контраразузнаването на СБУ. „Те са най-хлъзгавата част от нашите изчисления“.