Всички казваха на Йордан, че няма спасение от тази болест, която води до инвалидност, но…

32-годишният Йордан Камушев дълги години се занимавал с бокс и бойни изкуства. Възпитаник е на СОУ „Владимир Комаров“ и през тийнейджърството си проявявал бунтарски характер. Обичал нощния живот, алкохола и забавленията.

След като завършил училище, лошите навици продължили да бележат живота му.

Лятото на 2014 г. отишъл на море и след бурна нощ се стигнало до ситуация, в която му откраднали абсолютно всичко.

Прибрал се гол до квартирата, а след завръщане във Велико Търново осмислил преживяното и си дал сметка, че не може да продължава така. Изведнъж се заинтригувал от неприсъщи за него неща като четене на притчи и книги.

Решил да изкорени пороците и започнал да работи в охранителна фирма. Това му помогнало да се дисциплинира и да загърби нередовния начин на живот. Планирал да се състезава като професионален културист и започнал да се подготвя активно във фитнеса, пише Borbabg.com.

„Загърбих нощния живот и тренирах с огромно желание и страст. Следвах стриктно тренировъчен и хранителен режим. Започна да ми харесва да живея разумно и без вредни навици. Юни 2019 г. обаче се появиха странни болки в кръста.

Аз вдигнах прекалено големи тежести, без да знам какво ще последва. Ако знаех какво ще си причиня – нямаше да се захвана. По онова време не знаех, че тези тежести вредят на стави, сухожилия, връзки, меки тъкани и т.н. Разбрах го по трудния начин“, разказа Камушев.

Болките се усилили и тръгнал да търси помощ по доктори.

От всеки лекар чувал различна диагноза – износени междупрешлени дискове, пукнат диск, увредени нерви, възпаление и изкривяване на опашната кост, сакроилеит и т.н. Всеки му предписвал различни лекарства, но нищо не помагало, а страданията се усилвали.

В крайна сметка се отказало, че страда от анкилозиращ спондилит, известен още като болест на Бехтерев. Това заболяване се отключва от 16 до 40 г., засяга опорно-двигателния апарат, причинява болка, скованост и намалена подвижност в гръбначния стълб и прогресира до инвалидизиране.

Установили, че е в начална фаза, и преживял три операции в София и Бургас.

„Лекарите твърдяха, че интервенциите са успешни, но реалността беше друга. Месец по-късно болките в кръста се възобновяваха.

Накрая лекар от Поморие ми съобщи, че трябва да приема, че цял живот ще ме боли. Бях толкова смазан психически и физически, че още повече се затворих в себе си и продължих да чета медицинска литература и книги за личностно развитие.

Търсех всякакви варианти, за да си помогна. Включително и да плувам. Но ситуацията се влошаваше. Впоследствие започнаха и болки в шийните прешлени – все едно някой ме стиска за врата.

Моите работодатели – Емо и Миро, ме изпратиха да се лекувам на кални бани и с други рехабилитационни процедури с 2000 лв. безвъзмездно, но уви. Преминах всички възможни курсове физиотерапия, противовъзпалителни, кортикостероиди. Нищо не помогна“, разказа 32-годишният търновец.

Един ден започнал да вярва, че може сам да промени нещата, и се зарекъл повече да не търси лекар.

Заровил се още повече в книгите и осъзнал, че истинската промяна започва отвътре навън. Толкова бил увлечен в четенето, че дори на работа си носел книги и при всяка възможност четял.

Признава, че дори отнесъл доста шеги по негов адрес заради нетипичната гледка млад мускулест мъж – охранител, да не се отделя от книгата.

„Смирих се, спрях да гледам на живота с гняв, започнах да общувам по различен начин с хората, започнах да ставам в 5:00 ч. сутринта.

Експериментирах със себе си и тялото си – студени душове, медитации, упражнения, дихателни техники, хранене, с надеждата, че това ще ми помогне да се справя по естествен път с болестта.

Осъзнах, че това, което си набавяш от физиотерапията и лекарствата, може да го получиш по естествен път, като овладееш възпаленията, укрепиш мускулатурата и подобриш кръвоснабдяването. Получих вътрешна сила и мотивация да следвам собствена система.

Проблемът на човека е, че иска бързи резултати за всичко, иначе се отказва. Няма магическо хапче, медикаментите се борят със симптома, а не с болестта“, коментира той.

Два месеца по-късно почувствал леко облекчение и това бил зарядът, който му трябвал, за да е сигурен, че върви по правилния път.

Болките стихнали и накрая напълно отшумели. Най-близките хора до него, които видели промяната, му дали идея да започне да предавам опита си на други, които имат подобни проблеми.

Така Йордан стартирал новото си амплоа – ментор в областта на тренировките със собствено тегло като средство за борба с хроничните болки.

„Моята лична история е визитната ми картичка. Много хора се разпознават в преживяното от мен. Аз нямам медицинско образование, но минах дълъг и труден път, знам колко се нуждаех от такава подкрепа, затова сега съм фокусиран върху това да помагам на други.

Обяснявам с прости думи каква е моята система за възстановяване, а не с медицинска терминология. Умът наистина лекува. За мен е важно да вдигна човека чрез мотивация, да му давам сили и енергия да продължи да се бори.

Когато човек започне нещо, не бива да се отказва, болката ще си отиде, стига да е упорит и постоянен“, допълва Камушев./Zdrave.to