Паркетен лъв № 1 лъжел, че не той кара трамвай, а мним брат близнак

Притежателят на титлата „лорд” Евгени Минчев наскоро се оплака, че е осъден несправедливо да заплати 350 лева на побойниците са. По негови думи, те предизвикали скандал и го натупали яко, докато се връщал от коктейл в бившия хотел „Шератон” с приятел. От полицията поддържат друга версия. Кой прав, кой крив, вероятно ще се изяснява тепърва на обжалването, ако има такова, пише Минаха години.

Паркетният лъв, наричан още кралят на светското общество дава прием и е гост на изискани събития от много години насам. И който не познава добре биографията му ще реши, че Евгени е роден със златна лъжичка в устата, че родителите му са положили неимоверни усилия, потрошавайки сума пари, за да го пратят на елитни учители, които да го научат на етикет и обноски, с две думи как да се държи в обществото като царска особа. Иначе, откъде би могъл да придобие такива знания и с лекота да печели
сърцата на крале политици и звезди?

Истината обаче за детството на лорда е съвсем друга. Роденият в Златица Евгени споделя нерадостната съдба на изоставените деца. Бил едва на два месеца, когато майка му го зарязва в дом „Майка и дете“. Защо е постъпила така и до днес Минчев няма отговор и не го търси. Преди няколко години обаче пиарът разбира, че произхожда от знатен род от сърцето на Априлското въстание – Панагюрище. По една или друга причина обаче неговият биологичен баща се отказал от него, независимо, че принадлежал към една от най-богатите фамилии в града. Този факт Евгени установил с абсолютна сигурност. Биологичният му баща имал три деца. Евгени е бил извънбрачното му отроче и най-вероятно затова панагюрецът не е пожелал да го признае. А според самия Евгени има вероятност и до ден днешен въобще да не подозира за съществуването му, тъй като той самият никога не е правил опит да осъществи контакт с него.

„Осиновиха ме симпатични родители – баща, който беше кожухар, но много пиеше и всъщност това провали и брака, и него. Самият той почина някъде 80-те години“, разказва паркетният лъв Минчев.

Детството му е белязано от постоянните местения по квартири. В Златица, където е роден и оставен за осиновяване, живеели в къща с двор, в който се разхождали кокошки, а тоалетната била на двора. Заклал първата си кокошка на 4 години. „Трябваше да я сложа под поцинкован леген и да извадя главата и отвън. Кръвта се разпиля навсякъде, а легенът се тресеше от конвулсиите на кокошката. Майка ми казваше, че съм смел. Стаите ни бяха бедни, с оскъдна мебелировка, но чисти и спретнати. Оттогава и в най-луксозните си имоти винаги слагам една черга, за да ми напомня детството”, откровеничи Минчев.

На 14 години случайно научава, че е осиновен. „Рових гардероба за някаква дреха и между рафтовете намерих едно свидетелство за осиновяване. Няма да забравя един огромен синкаво-виолетов печат в средата на документа, наоколо думи и неща, които не разбирах. Ясно се отличаваше обаче думата осиновявам. Осиновявам Евгени Лулин Кабакчиев – имената на майка ми. Нямам травма от това, не съм укорявал никого„.

Той споделя, че е живял доста бедно и съседските деца са му се подигравали заради това. Нямал приятели, дори не бил никога канен на рождени дни и сякаш животът сам го е побутвал да търси щастието си другаде. В София, Лондон… „Несправедливостта на живота може да се окаже всъщност един добър учител”, е след години равносметката на Минчев.
„При мен магията като дете се състоеше в това да пуснем Аспарух Лешников вечер и песента му „Самотна циганко”, а баща ми, наричан в махалата „Пияното Коце”, не уцелваше игличката на грамофона и трябваше седем пъти да чуваме рефрена „Отгде дочувам твоя гла-а-а-а-а-а-с…”, разказва светският хроникьор.
„Майка ми седеше в средата на хола и го чумосваше с мамините й клетви, ама ръцете й бяха целите в олио и не можеше да съдейства. Аз пък седях на дивана с томче на Чудомир и блеех през диоптричните очила”, реди спомени за „малкия град” по соца Евгени Минчев.

Осиновителката му го изпраща във военно училище. Смята, че само подобно място със суров режим и дисциплина ще направи от сина й мъжа, който си е представяла. След като завършва военното училище, Евгени не е добре дошъл в дома на осиновителката си. Тогава на рамото му „каца птиченцето” и 20-годишният бъдещ светски хроникьор използва шанса по най-добрия начин. Случва се така, че в хотел „Тракия” в Пазарджик се запознава с Емил Димитров и неговия импресарио и текстописец Васил Андреев. След известно време се виждат и в София, а Васил му позволява да заживее в таванското му помещение, докато стъпи на краката си.

За да получи жителство, става ватман. Заплатата му в мизерна – 110 лв. Но той си наема самостоятелна квартира за 150 лв. Може да си я позволи, тъй като работи на 4 места – трамвайното депо, чисти входа на блока, вечер си докарва по нещо допълнително от ревюта, като манекен. А и покрай познанството си с Васил Андреев и Емил Димитров се захваща с рекламата в „Шоуто на Еди Казасян”. Лъже, че има брат близнак, който е ватман, защото му е неудобно да признае, че кара трамвай.

След време, когато се позамогва, въпреки изострените отношения с майка си, й купува нов апартамент, за да подсигури старините й. „Няма да забравя, когато почина и отидох да й уреждам погребението… Видях всичките подаръци, които съм й изпращал през годините, натрупани в един ъгъл, неразопаковани. Съседката ми каза, че ги е пазила за снаха си. До последния си дъх се е надявала, че все някой ден аз ще имам съпруга“, завършва тъжната си история светският лъв.