Мащабно проучване свързва някои състояния с ваксината срещу COVID-19

Въпреки че ваксината срещу COVID-19 потенциално е спасила милиони в световен мащаб, най-мащабното досега проучване от този вид разкрива, че има и някои редки опасности.

Учени в Австралия са установили, че това включва сърдечни, кръвни и неврологични проблеми.

Този изчерпателен анализ, част от Глобалния проект за безопасност на ваксините срещу COVID-19 (GCoVS), включва внимателно изследване на появата на нежелани събития от специален интерес (AESI) след ваксиниране.

Данните от Глобалната мрежа за ваксините (GVDN) обхващат осем държави и включват над 99 милиона души.

Проучването се фокусира върху списък от 13 потенциални нежелани събития, включително неврологични, хематологични (свързани с кръвта) и сърдечносъдови състояния.

Тези AESI са били избрани въз основа на възможната им връзка с ваксините или техния теоретичен риск, на базата на предишен опит с имунизации и прозрения от проучвания върху животни.

Учените са използвали метод, известен като анализ „наблюдавано срещу очаквано“. Това включва сравняване на действителния брой от случаи на нежелани събития, съобщени след ваксиниране, с очаквания брой въз основа на исторически данни преди въвеждането на ваксината.

Този метод е от решаващо значение за ранното откриване на потенциални опасения за безопасността, особено когато се работи с редки събития, които могат да станат очевидни едва след широко разпространеното приложение на ваксината.

Констатациите потвърждават предварително идентифицирани сигнали за безопасност за миокардит (възпаление на сърдечния мускул), перикардит (възпаление на торбичката около сърцето), синдром на Гилен-Баре (рядко неврологично разстройство) и церебрална венозна синусова тромбоза (рядък тип кръвен съсирек в мозъка).

Тези състояния бяха свързани с различни видове ваксини срещу COVID-19, включително mRNA ваксините, като Pfizer/BioNTech и mRNA-1273 на Moderna, както и тези с аденовирусен вектор, като Oxford/AstraZeneca ChAdOx1.

„Размерът на популацията в това проучване увеличи възможността за идентифициране на редки потенциални сигнали за безопасност на ваксината“, казва водещият автор на изследването Кристина Факсова, от отдела за епидемиологични изследвания в Statens Serum Institute в Копенхаген в съобщение на университета. 

„Единични сайтове или региони е малко вероятно да имат достатъчно голямо население, за да открият много редки сигнали.“ 

Например синдромът на Гилен-Баре и тромбозата на мозъчния венозен синус показват по-висока от очакваната поява след първата доза от ваксината ChAdOx1.

По същия начин, острият дисеминиран енцефаломиелит, отокът на главния и гръбначния мозък, са по-често срещани след първата доза от ваксината mRNA-1273.

Тези открития, макар и да потвърждават известните рискове, също така подчертават редкостта на подобни нежелани събития. Например, докато проучването идентифицира повишен риск от синдром на Гилен-Баре след ваксината ChAdOx1, общият риск остава нисък.

Важно е тези рискове да се претеглят спрямо ползите от ваксинацията, особено като се имат предвид сериозната опасност за здравето, свързана със самата инфекция с COVID-19.

Значението на глобалното сътрудничество

Това проучване илюстрира силата на глобалното сътрудничество в мониторинга на безопасността на ваксините.

Чрез обединяване на данни от различни популации и системи за здравеопазване, учените могат да открият дори най-редките нежелани събития, свързани с ваксините.

Този подход не само повишава надеждността на оценките за безопасност на ваксините, но също така помага за бързото справяне с опасенията на обществеността и здравните специалисти.

„GVDN подкрепя координирани глобални усилия за оценка на безопасността и ефективността на ваксините, така че въпросите, свързани с тях, да могат да бъдат адресирани по по-бърз, ефективен и рентабилен начин.

Провеждаме редица проучвания, за да надградим нашето разбиране за ваксините и как разбираме безопасността им, използвайки мащабни данни“, отбелязва д-р Стивън Блек, съдиректор в GVDN.

Прозрачността и мащабът на това изследване играят решаваща роля за изграждането на общественото доверие във ваксините.

Осигуряването на достъп до констатациите чрез публични информационни табла, насърчава открития диалог и информираното вземане на решения сред доставчиците на здравни услуги и обществеността.

Въпреки че проучването потвърди някои редки рискове, свързани с ваксините срещу COVID-19, изключително важно е да не се забравя, че има ползи от ваксинацията, като предотвратяване на тежко заболяване, хоспитализация и смърт от COVID-19.

Проучването е публикувано в списание Vaccine.

Милена ВАСИЛЕВА

/Zdrave.to