„Хормонът на любовта“ окситоцин може да спаси мозъка от алцхаймер

В забележително проучване учени от Токийския научен университет откриха нови прозрения за това как окситоцинът влияе върху паметта при животните. Откритие, което може да отвори нови възможности в лечението на когнитивните разстройства, като деменцията, при хората. Учените се впуснаха в изследване на невронните пътища и сигналните механизми, активирани от окситоцина. Изследванията им осигуряват по-задълбочено разбиране на ефектите на хормона върху мозъка и потенциалът му като терапевтичен агент.

„Преди предполагахме, че окситоцинът може да се превърне в нов кандидат за лечение на деменция въз основа на проведените проучвания с миши модели на болестта на Алцхаймер. За да проучим тази възможност по-задълбочено, в това проучване изследвахме ролята на ендогенния окситоцин в когнитивната функция на мишките”, казва Акийоши Сайто, професор в Токийския научен университет, в съобщение за медиите. – „Направихме това чрез използването на фармакогенетични техники за специфично активиране на невроните в определени области на мозъка. След това оценихме когнитивната функция на мишките с помощта на задачата за разпознаване на нови обекти (NORT).”

Какво е окситоцин?

Окситоцинът действа не само като хормон, но и като невротрансмитер – влияе както на тялото, така и на мозъка. Играе ключова роля в социалните връзки, доверието и изграждането на взаимоотношения. Има решаващи функции и в репродукцията, включително, раждане и кърмене. Въпреки, че често се свързва с моментите на добро настроение, окситоцинът влияе и върху емпатията, безпокойството и дори предразсъдъците.

Новият подход в изследването включва активиране на окситоциновите неврони в паравентрикуларното хипоталамусно ядро (PVN) на мозъка и наблюдение на въздействието им върху когнитивното представяне чрез задачата за разпознаване на нов обект (NORT), тест, използван за оценка на функцията на паметта. Учените откриха, че активирането на тези неврони има дълбок ефект върху дългосрочната памет за разпознаване на обекти, въпреки че не променя краткосрочната пространствена памет в теста на Y-лабиринта.

Едно от най-значимите открития на изследването е идентифицирането на супрамамиларното ядро  (SuM) като критична област, където окситоцинът улеснява процесите на паметта. Активирането на окситоциновите неврони в PVN е довело до повишена активност в SuM и зъбчатия гирус, част от хипокампуса – известен с ролята си при формирането на спомени. Това предполага, че ефектите на окситоцина върху паметта се медиират чрез специфични невронни пътища, свързващи PVN и SuM.

Изследването е пионер в демонстрацията на участието на окситоцина в паметта за разпознаване на обекти, хвърляйки светлина върху по-широките когнитивни функции на хормона.

„Има широко признато убеждение, че деменцията е с тенденция да напредва по-бързо в условия, където хората изпитват самота или ограничена социална ангажираност“, отбелязва проф. Сайто. – „Въпреки това, научните основи на този феномен остават до голяма степен неуловими. Нашето изследване се стреми да изясни решаващата роля на стимулиращата среда, която активира окситоцина в мозъка, като потенциално смекчава прогресията на деменцията.”

Изследването бележи значителна стъпка напред в разбирането за ролята на окситоцина в мозъка. То отваря нови възможности за разработване на лечения, насочени към подобряване на когнитивната функция и забавяне на прогресията на болести като алцхаймер. Проучването е публикувано в списанието PLoS ONE.