Д-р Иван Андреев: Бодежи в сърцето и по-често задъхване се дължат на стеснение на съдовете

В това интервю ще обсъдим същността, предназначението и ефекта на инвазивното изследване коронарография. Разговаряме с д-р Иван Андреев – специализант по кардиология в УБМАЛ “Александровска”. Практикува и инвазивна кардиология.

– Д-р Андреев, в какво се изразява коронарографията, какво е нейното предназначение, каква информация ви дава за състоянието на пациентите? 

– Коронарографията е вид инвазивна оценка на структурата на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето, т.

нар. коронарни артерии. Изследването е инвазивно. Използваме радиален или феморален достъп. Т.е., поставяме специални абокати на артерия на ръката или на крака, през които по артериите в тялото достигаме до съдовете, които кръвоснабдяват сърцето. Като изследване коронарографията ни дава точна информация относно исхемичната болест на сърцето. 

При това състояние сърдечният мускул и оттам сърдечната функция страда поради нарушено кръвообращение. Когато говорим за острата форма на исхемичната болест на сърцето, всъщност става дума за инфаркт на миокарда. Хроничната форма на това заболяване се наблюдава при пациенти с дългогодишно засягане на повече от един от съдовете на сърцето, при които се налага да извършваме многократни интервенции.

Въпреки това част от пациентите продължават да проявяват някаква форма на исхемия. Ние можем да прецизираме тези състояния, използвайки и други видове инвазивни и неинвазивни методи за изследване. Но, ако трябва да дам най-краткото и простичко определение за коронарографията, то е форма на диагностика и лечение на съдовете на сърцето.

Казано по-достъпно и конкретно, лекуваме стеснения в коронарните артерии. Идеята на лечението е всяко значимо „стеснение“ на сърдечен съд, било то остро или хронично,  да бъде третирано. Извършва се с навлизане в самите съдове, които кръвоснабдяват сърцето.

Такова лечение най-често се извършва с имплантиране на т.нар. стентове, разбира се, в зависимост от това каква е анатомията на сърцето на конкретния пациент, в какво състояние е той, колко е спешно неговото състояние. За съжаление, голяма част от хората години наред имат някакви оплаквания, които приемат като недостатъчно притеснителни и не търсят лекарска помощ. Въпреки това обаче атеросклерозата, предизвикваща този вид „стеснения“, прогресира.

-Навреме ли попадат при вас хората с прояви на хронична исхемична болест на сърцето? И как да заподозрат, че може би имат стеснение на коронарните артерии?    

– При нас попадат на първо място, пациенти с остър съдов инцидент, най-често остър инфаркт на миокарда. Другата  голяма група пациенти, които попадат при нас, са такива  с т.нар. стенокардна симптоматика 

Т.е., хора с бодежи и тежест в гърдите, които освен това забелязват, че имат редукция във физическия си капацитет, т.е., започват да се изморяват по-лесно, да се задъхват при все по-малки физически усилия. Много често причината за този тип оплаквания, особено когато те са обвързани с някаква тежест или с болка, е именно стеснение на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето. 

Обикновено това са пациенти, които дълго време имат някакви оплаквания и в момента, в който започват да търсят лекарска помощ, попадат при нас. Нека припомня, че според най-новите гайдлайни на Европейското дружество по кардиология, България е сред  страните с много висок сърдечносъдов риск. Средностатистическият българин по една или друга причина, не е толкова доверчив към лекарското съсловие, не търси помощ навреме, обикновено се осланя на некоректни съвети.

– По какви критерии и показания вие, специалистите, решавате на кои пациенти се налага да поставите стент? 

– За да обясним какви точно са показанията, трябва първо да дам информация какво представлява стентът, тъй като голяма част от хората не са запознати. Можете да си представите стентовете като мрежичка, изградена от полимери, от различни материали – било то титаниеви сплави, било то нещо различно.

По принцип, те се разделят на 2 основни групи – т.нар. bare metal stents – по-старото поколение на този вид импланти. Новото поколение са т.нар. медикамент-излъчващи стентове. Всеки един стент, в зависимост от това от какъв полимер е изграден и с какво точно лекарство е натоварен, има своите критерии за това кога той ще е най-подходящ. 

Отделно от това, стентовете се различават по своя размер и диаметър. Позволете да отбележа, че в Александровска болница разполагаме с най-новото поколение стентове, последният писък на модата в инвазивната кардиология. Искам да отбележа, че веднъж имплантирани, стентовете остават вътре в коронарните артерии. 

Идеята за поставянето на стента е следната. Устройството представлява механично скеле, с помощта на което поддържаме съда отворен. Допълнително стентът е натоварен с лекарства, които продължават да се отделят в съдовете на сърцето в рамките на 6 до 8 месеца, в зависимост от съответното лекарство. Тези лекарства „подпомагат“ клетките в съдовете на сърцето, като по този начин допълнително намаляват риска от повторно стеснение или запушване. 

Решението за имплантация на стент според нашата практика в Александровкса болница, следва да бъде строго индивидуално, спрямо нуждите на пациента. Относно индикациите: първата е всяко остро запушване, т.е., наличие на кръвен съсирек в съда на сърцето, който спира кръвотока и всъщност, се равнява на остър инфаркт на миокарда.

Най-модерното лечение на такова състояние е имплантация на стент на мястото на запушването. Втора индикация за поставяне на стент при пациенти, които не идват при нас по спешност, е наличието на стенози, т.е., стеснения на съдовете с около и над 70% от диаметъра на съда.  Когато имаме високостепенно стеснение (70-80-90%),  плюс изява на клинична картина (ако пациентът има периоди, в които усеща гръдна болка, тежест, както и по-лесна умора), това също е индикация за поставяне на стент.

От значение е и анатомията на съда, т.е., мястото на стеснение на съда също е фактор, който вземаме предвид. Какво означава това – дори и не толкова значимо стеснение на критично място при определени пациенти също е индикация. 

– Защо не трябва да се плашат хората от поставянето на стент? В тази връзка, моля накратко и достъпно да опишете и самата процедура.

– Пациентите обикновено се плашат, защото си мислят, че това е сърдечна операция, сложна процедура, че има големи рискове, които са свързани с нея. Точно обратното: относно подготовката изискването е пациентите да не се хранят в деня, в който ще подлежат на инвазивното изследване. Независимо дали ще има само диагностична част, или ще преминем и към лечебната част на процедурата.

Самото изследване се извършва с локална упойка. През цялото време пациентите са в съзнание, обясняваме какво точно правим,  в коя част на процедурата те могат да усетят, например натиск някъде в ръката или крака, кога ще има убождане от игла, кога ще усещат, че нещо преминава през съответните съдове, кога могат да имат преходен гръден дискомфорт. 

– В крайна сметка, ще има само полза и ефект от процедурата – нали така?

– Разбира се, защото доста голяма част от състоянията, които лекуваме, изискват да знаем като информация дали сърцето на пациента е структурно здраво. Т.е., дали той има проблеми със сърдечната мускулатурата, клапите на сърцето, налягането в отделните му кухини и не на последно място – на съдовете на сърцето. Всичко това е важно за нас, тъй като, ако пациентът е със структурно здраво сърце, това има отношение и към медикаментите, които можем да използваме за лечение.

Искам да кажа, че дори само чисто диагностично да докажем, че оплакванията не са предизвикани от проблеми в структурата на сърцето, самото изследване ни дава много информация за това какво можем да прилагаме по-нататък в диагностично- терапевтичната схема на пациента.

В заключение ще припомня основните рискови фактори, които предполагат по-висок съдов риск – тютюнопушенето, което трябва да избягват не само пациентите, но и всички ние; захарният диабет и неконтролираните стойности на кръвната захар; високите нива на холестерол; до определена степен възрастта и принадлежността към мъжкия пол.

Някои от тези рискови фактори можем да контролираме, други – не. Това, което пациентите трябва да знаят, е какъв точно е техният риск в това отношение. И когато усетят нещо притеснително, да се обърнат било то към личния си лекар, към кардиолог, към специализирана клиника по кардиология. Хората трябва да бъдат отговорни към своето здраве и да не чакат момента, в който състоянието им да се превърне в спешно.

Яна БОЯДЖИЕВА