Учени обясниха защо някои хора изкарват грипа по-леко от други

Защо някои хора се чувстват много по-зле от други, въпреки че се заразяват с един и същ щам на грипния вирус?

Защо някои от нас са по-ефективни в борбата с грипа от други? Според учени от САЩ това зависи от… първия щам на грипния вирус, с който сме се срещнали в детството.

Американски учени са установили също така, че способността на организма да се бори с грипа се определя не само от подтиповете на вируса, с които той се е „справял“ през целия си живот, но и от последователността на заразяване с тези патогени.

Всъщност излагането на грипни вируси по време на детството дава на човек частична защита от неговите „далечни роднини“: биолозите наричат това явление „имунологичен импринтинг“. Това опровергава широкоразпространеното убеждение, че предишното излагане на грипен вирус осигурява малка или никаква имунна защита.

В най-новото проучване учените си поставят задачата да проучат дали имунологичният импринтинг може да обясни как хората реагират на различните грипни щамове, които вече циркулират в човешката популация, и степента, до която е възможно да обясни разликите в отговора на сезонния грип, наблюдаван в различните възрастови групи. За да направят това, авторите на проучването са анализирали медицински досиета от частни и държавни клиники.

През последните няколко десетилетия два щама, H3N2 и H1N1, са отговорни за сезонните епидемии от грип. H3N2 се понася трудно от по-възрастните и се свързва с висок риск от усложнения и смърт. H1N1 по-често засяга млади хора и такива на средна възраст и е по-малко фатален.

Анализ на медицински данни разкрива модел: хората, които за първи път са били изложени на по-малко тежък щам на H1N1 като деца, са имали по-ниска вероятност да бъдат хоспитализирани, ако са били изложени на H1N1 отново по-късно в живота, отколкото тези, които са изложени за първи път на H3N2 като деца. Въпреки това хората, изложени за първи път на H3N2, са получили допълнителна защита от H3N2 по-късно в живота.

Екипът също анализира еволюционните връзки между тези щамове и установява, че H1N1 и H3N2 принадлежат към два отделни клона на „родословното дърво на грипа“. Учените се надяват работата им да помогне за разработването на по-ефективни стратегии за минимизиране на въздействието не само на сезонния грип, но и на коронавируса, както и на много други заболявания, причинени от бързо мутиращи патогени.

Милена ВАСИЛЕВА