Кога стремежът към постигане на идеална чистота се превръща в психично заболяване?
Когато човек започне да превръща в натрапчивост и принуда стремежа си да чисти, да чисти, да не се спира, да чисти, тогава той вече е патология, обясняват психотерапевти.
По принцип страдащите от психични разстройства, като обсесивно-компулсивно разстройство, могат в един момент да изпитат потребността да поддържат околния свят в идеална чистота. Те буквално не могат да се спрат, докато не са абсолютно уверени в безупречната чистота и ред наоколо.
Страдащите от натрапчиви мисли или страх от заразяване може да се стремят да избягват всякакъв възможен източник на замърсяване или бактерии.
За тях е нормално да губят часове от времето си, за да се отърват от невидима мръсотия.
Те многократно проверяват дали е почистено идеално, отказват да хванат в ръце чужда вещ. Или, което се случва много често, постоянно тичат към мивката и търкат до изнемога ръцете си.
Някои пък веднага сипват дезинфектант в ръцете. Това е патология. Трябва да отбележим, че прекаленият стремеж към чистота може да е свързан и с други психични разстройства като депресия и тревожни състояния. В случая този неистов стремеж за чистота е средство за контрол или опит на човека да избяга от емоционалните си проблеми.
Внимание!
Имайте предвид, че стремежът към почти идеална чистота съвсем не е задължително да означава проблем с психиката. Необходимо е да се определи как този ваш стремеж към чистота се отразява на състоянието и самочувствието ви, както и това на близките ви, и въобще на качеството на живот като цяло.
