Ултрапреработените храни увеличават риска от депресия

Ултрапреработените храни са често срещан компонент в хранителния режим на много хора. Въпреки че определението за тях варира, те обикновено са промишлено произведени храни със съставки, които не се срещат в типичната домашна кухня.

Напоследък изследванията пораждат опасения относно въздействието върху здравето на диетата с високо съдържание на ултрапреработени храни. Голямо австралийско проучване установило, че високата консумация на ултрапреработени храни е свързана с депресивни симптоми, пише в своя статия сайтът medicalnewstoday.

com.

Почти всичко, което ядем, е преработено – самото приготвяне и готвене на храната води до нейното преработване. Ултрапреработената храна обаче е нещо различно. Тя е произведена индустриално и съдържа съставки, които не бихте могли да намерите в домашната си кухня. Тя е проектирана така, че да бъде „високо рентабилна (евтини съставки, дълъг срок на годност, подчертано брандиране), удобна (готова за консумация) и свръхвкусна“. 

Класификацията на NOVA категоризира храните според степента и целта на промишлената обработка в четири категории – от най-слабо до най-силно обработените. Първата група включва непреработени или минимално преработени храни като пресни, замразени или сушени плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки, цели парчета месо и риба, яйца, мляко и натурално кисело мляко.

Тези храни са променени чрез процеси, „предназначени да запазят естествените продукти, да ги направят подходящи за съхранение или безопасни, годни за консумация или по-приятни за консумация“. 

Ултрапреработените храни съставляват четвърта група и са описани от NOVA като „промишлени рецептури, обикновено с пет или повече съставки, които често включват такива, използвани и в преработените храни като захар, масла, мазнини, сол, антиоксиданти, стабилизатори и консерванти“. Такива са например всички пакетирани захарни изделия, бисквити, сладоледи, снаксове, чипсове, бонбони и др.

Това може и да не звучи много апетитно, но консумацията на свръхпреработени храни се е увеличила бързо през последните няколко десетилетия – скорошно проучване установило, че те съставляват почти 60% от диетата на повечето възрастни хора в САЩ. Мащабно проучване в Австралия е установило, че хората, които консумират голям дял ултрапреработени храни, са изложени на значително по-голям риск от депресия, отколкото тези, които консумират най-малко. Изследването е публикувано в Journal of Affective Disorders. 

Д-р Еймън Лърд, гостуващ научен сътрудник в „Тринити Колидж“, Дъблин, Ирландия, който не е участвал в проучването, заяви: „Това е много интересно проучване, което разглежда сложен въпрос. Авторите установяват, че в кохорта предимно от възрастни хора (над 50 години) по-високата консумация на ултрапреработени храни в началото е свързана с повишен психологически дистрес, като маркер за депресия, при 15-годишно проследяване“.

В последното австралийско проучване са разгледани 15-годишни данни от над 23 000 души, участвали в Мелбърнското съвместно кохортно проучване, което изследва влиянието на храненето и начина на живот върху риска от хронични заболявания. В началото никой от участниците не е приемал лекарства за депресия или тревожност. Изследователите разделили участниците въз основа на дела на енергийния им прием от ултрапреработени храни.

При 37,1% от хората храната им е била от ултрапреработени продукти, което осигурявало почти половината от целия им енергиен прием. При 15,9% от хората 30,8% от енергията им за деня е била осигурявана от този вид храни. След коригиране на социодемографските характеристики, начина на живот и поведението, свързано със здравето, изследователите установили, че при хората с най-висока консумация на ултрапреработени храни са с 23% по-голяма вероятност да проявят „повишен психологически дистрес“, което е маркер за депресия, при проследяването.

Как влияят на мозъка?

Д-р Мелиса Лейн от Института за психично и физическо здраве и клинични преводи (IMPACT), Центъра за храна и настроение към Факултета по медицина в университета Deakin, автор на изследването, отбелязва: „Дори след отчитане на фактори като тютюнопушене и по-ниско образование, доходи и физическа активност, които са свързани с лоши здравни резултати, данните показват, че по-голямата консумация на ултрапреработени храни е свързана с по-висок риск от депресия“. 

Ултрапреработените храни обикновено са с високо съдържание на въглехидрати, наситени мазнини и енергия и с ниско съдържание на протеини и фибри. Всички тези характеристики вероятно увеличават възпалението, свързано с депресията и други проблеми с психичното здраве. Освен това те често са бедни на микроелементи като витамините В12, D, E, ниацин, пиридоксин, мед, желязо, фосфор, магнезий, селен и цинк. И двата фактора могат да окажат влияние върху психичното здраве, както обяснява д-р Лейн. 

„Авторите са прави, като твърдят, че някои ултрапреработени храни са с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на микроелементи. Знаем например, че витамин D, витамините от група В и аминокиселините са от съществено значение за оптималното психично здраве, като спомагат за предотвратяване на депресията. Това става чрез различни механизми, като например намалено възпаление, по-малко оксидативно увреждане, подобрения в чревната микробиота и т.н.“, допълва тя. 

Борис АЛЕКСАНДРОВ