Разкриване на присъдата за сукралозата: заместител на захарта?

В условията на глобална епидемия от затлъстяване търсенето на здравословен заместител на захарта е по-важно от всякога. През последните години хоризонтът се разшири с появата на различни заместители на захарта.

Въпреки че предишни проучвания хвърлиха сянка върху някои изкуствени подсладители, свързвайки ги със сърдечносъдови заболявания, променена чревна флора и разстройства на настроението, нов лъч надежда изгря от Виенския университет. Изследователите там са проучили въздействието на сукралозата – популярен заместител на захарта, и техните открития подсказват, че има потенциално по-безопасна алтернатива на захарта, що се отнася до здравето на червата, пише в своя статия сайтът medicalnewstoday.

com.

Нарастващото очарование на заместителите на захарта не е новост, но непрестанното нарастване на броя на затлъстелите хора в световен мащаб подчертава необходимостта от по-здравословни алтернативи на захарта, които да задоволят желанието ни за сладко. През последните години се появиха различни заместители на захарта като аспартам, сукралоза, еритритол, плод на монах и екстракти от листа на стевия, които получиха зелена светлина от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) за употреба в кулинарията.

Въпреки това някои от тези изкуствени подсладители са заобиколени от съмнения поради потенциални последици за здравето. Учени от Виенския университет разкриха, че консумацията на сукралоза не води до повишаване на нивата на бактериалните ендотоксини в организма, за разлика от приема на захар. Проучването, публикувано в авторитетното списание Nutrients, изследва въздействието на сукралозата върху здравето на червата ни и първите индикатори сочат, че тя може да е по-безопасна в сравнение със захарта. 

Сукралозата, известна в търговската мрежа като Splenda, е безкалоричен изкуствен подсладител, синтезиран от истинска захар чрез замяна на определени молекулярни групи с хлоридни атоми. Тази молекулярна гимнастика гарантира, че по-голямата част от сукралозата ще премине през организма, без да бъде засегната, което я прави безкалорична.

Освен това нейната голяма сладост, 600 пъти по-висока от тази на захарта, означава, че незначително количество от нея може да възпроизведе сладостта на захарта. Докато някои по-ранни проучвания изтъкват сукралозата като жизнеспособна помощ за регулиране на теглото в сравнение със захарта и редица изкуствени подсладители, други сигнализират за потенциални вредни ефекти като инсулинова резистентност и възпаление на черния дроб.

В центъра на изследването са бактериалните ендотоксини – страховити компоненти на клетъчните стени на грам-отрицателните бактерии, известни с резистентността си към антибиотици и потенциала си да причиняват тежки инфекции като пневмония и инфекции на пикочните пътища. При унищожаването на тези бактерии се отделят ендотоксини, които могат да предизвикат възпаление в организма.

Проучването, макар и в скромен мащаб, противопоставя захарозата на сукралозата в контролирана среда с 18 участници непушачи, макар че само 11 от тях завършват изследването. След диетични интервенции и контролирана консумация на напитки, подсладени със захароза или сукралоза, резултатите са обещаващи за сукралозата. Консуматорите на захароза са показали повишени нива на ендотоксини в кръвната си плазма, което подсказва за възможни нарушения на чревната бариера, за разлика от групата със сукралоза. 

Моник Ричард, опитен диетолог, смята, че макар проучването да хвърля светлина върху актуален въпрос, ограниченият размер на извадката и високата доза захароза, използвана в проучването, изискват по-широко и задълбочено проучване, за да се стигне до конкретно заключение. 

Д-р Ейми Сапола, директор на аптеката в The Chef’s Garden, се присъединява към мнението на Ричард, като препоръчва провеждането на по-големи и разнообразни проучвания сред населението, особено сред диабетици тип 2, за да се разкрият дългосрочните последици от консумацията на сукралоза.

И двамата експерти подчертават важността на вземането на информирани решения, когато става въпрос за заместители на захарта, като се съобразяват с личните здравни цели и се разбират потенциалните последици за здравето. Те също така подчертават незаменимата стойност на естествените, неподсладени напитки и храни като крайъгълен камък за здравословно хранене, като призовават хората да търсят удовлетворение от естествената сладост, която се съдържа в плодовете и други природно сладки храни. 

В крайна сметка пътят към разкриването на най-здравословния заместител на захарта продължава, като това проучване добавя значителна, но предварителна част към пъзела. Нюансираното взаимодействие между изкуствените подсладители като сукралозата, здравето на червата и цялостното благосъстояние изисква по-задълбочено изследване, за да се очертае ясен път в сагата за заместителите на захарта.

Борис АЛЕКСАНДРОВ