Лекарка от ВМА: Има два вида кърлежи в България, ето какви болести пренасят и как да се пазим

Миниатюрни „кръвопийци“, които пренасят куп болести. Лятото е „златно време“ за кърлежите и комарите. Какви опасни инфекции пренасят?

За какво да внимаваме и как да се предпазим от ухапване и заболяване? – отговорите дава пред списание BETTY главен асистент д-р Магдалена Баймакова, дм, част от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ към ВМА.

„Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност.

Едва през XIX и XX в. обаче се доказа тяхната способност да бъдат преносители („вектори“) на много заболявания при животните и човека“, разказва д-р Магдалена Баймакова.

И подчертава, че кърлежите са не само преносители на различни болестотворни микроорганизми, но могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като например Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.).

„Две са основните семейства кърлежи, които имат епидемиологично значение за нас, а именно сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи)“, уточнява специалистът по инфекциозни болести във ВМА.

„Меките“ кърлежи живеят по 10 години

Какви са разликите между меките и твърди кърлежи? Една от основните е, че първите обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), докато вторите се срещат на открито – в зелени площи, гори, храсти. „Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години).

Иксодосовите (твърдите) са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (от няколко месеца до три години)“, разкрива интересни подробности д-р Баймакова.

Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво. „При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми.

Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възвратен тиф“, обяснява инфекционистът.

„Твърдите“ ни обезболяват

„Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват и възпрепятстват съсирването на кръвта.

Образуват „циментова запушалка“, за да се предотврати изтичането на слюнка и капки кръв“, разказва още специалистът от Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА.

Д-р Баймакова посочва, че у нас с водещо значение е един от родовете в сем. Ixodidae – Ixodes spp. (с основен представител Ixodes ricinus), известни като овчи или еленови кърлежи. „Те се хранят от широк кръг бозайници, птици, влечуги и често хапят и хората“, предупреждава инфекционистът. И на помня, че иксодосовите кърлежи предпочитат места с висока влажност.

От Лаймска болест до туларемия

„Благоприятният микроклимат може да доведе до пролиферация на кърлежите в редица местообитания, но при условие, че има и подходящи видове гостоприемници.

Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори“, отбелязва д-р Баймакова.

„Този вид кърлежи участват в трансмисията на голямо разнообразие от патогени с медицинско и ветеринарно-медицинско значение, включително причинителите на Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза, Туларемия, Бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus)“, напомня специалистката по инфекциозни болести във ВМА.

„Кучешките“ пренасят Марсилска треска

В градинките, където се разхождат домашни любимци, се спотайва и друга опасност –Rhipicephalus sanguineus, т.нар. „кафяв кучешки кърлеж“.

„Паразитира главно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii.

При кучетата те предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii).

Заедно с Лаймската борелиоза, това са двете най-чести кърлежови инфекции в България“, не пропуска да отбележи д-р Баймакова.

Внимание, ку-треска!

Специалистката от ВМА допълва още, че кърлежите от родовете Hyalomma и Dermacentor също са преносители на опасни за хората инфекции. „Hyalomma marginatum се счита за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия.

А в евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на Кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), Сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и руски пролетно-летен енцефалит“, разкрива главният асистент в Първа клиника по инфекциозни болести.

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, д.м.н.: Отстранен до 24-ия час кърлеж не предава инфекция

На пикник – с дълъг ръкав

В сезона на кърлежите превенцията е ключова. Затова и д-р Баймакова дава полезни съвети как да избегнем ухапвания, когато сме в парка, планината или на кучешката поляна:

Носете дълъг ръкав и дълги панталони, пъхнати в чорапите или ботуши;

Третирайте дрехите, чорапите и крачолите с продукти, съдържащ перметрин;

Използвайте репеленти против насекоми върху откритата кожа.

Лекарката от ВМА напомня – репелентите трябва да са съобразени с възрастта и да се прилагат според препоръките на производителя. Д-р Баймакова уточнява, че ефективни срещу членестоногите са препаратите, съдържащи следните химични съединения: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).

Извадете го с пинсета

„След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци“, изтъква д-р Баймакова. И е категорична: „Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата!“. Как бихме могли да го направим, ако нямаме достъп по медицинска помощ? Ето и препоръките ѝ:

Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата;

Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила;

Не въртете кърлежа;

Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген;

Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж;

След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.

„Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлежа – например, използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да го накарат да се „отдръпне“, но има риск да го провокират да отдели повече слюнка (която може да съдържа инфекциозни патогени)“, препоръчва д-р Магдалена Баймакова.

И в заключение споделя: „Нужни са много добри познания за превенция и борба с кърлежите, а не – страх и изолация!“.

Западнонилската треска най-често протича безсимптомно

Малария, Денга, Лимфатична филариоза, треска Чикунгуня, Западнонилска треска, Зика вирусна инфекция и Жълта треска. Това пък са най-срещаните инфекции, пренасяни от комари, разкрива д-р Магдалена Баймакова.

Сред най-често внасяните у нас е маларията, макар от 1965 г. България да се води страна, свободна от малария, уточнява специалистът от ВМА. Основният механизъм на предаване е чрез ухапване от женските комари от род Anopheles.

„В научна статия на проф. д-р Искра Райнова и колектив от 2018 г., публикувана в престижното сп. “Journal of Infection and Public Health“ се съобщава, че за периода от 1966 г. до 2015 г. са регистрирани 3011 случая на малария, внесени в нашата страна от различни региони на света (от Африка – 1585; от Азия – 1380; от Централна и Южна Америка – 46).

Затова е силно препоръчително при посещение на страни с висок риск от инфектиране да се приема противомаларийна профилактика с конкретни медикаменти, назначена от лекар-специалист по „Медицинска паразитология“, подчертава инфекционистът.

Д-р Баймакова предупреждава, че Западнонилската треска се среща както в България, така и в съседни страни като Гърция, Румъния, Сърбия (където всъщност има повече докладвани и регистрирани случаи в сравнение с нашата).

„В голям процент от случаите тя протича безсимптомно или с много леко изразена клинична симптоматика. Само при около 20% от пациентите има по-силно и по-явно изразени клинични симптоми и едва при около 1% е възможно да се развие тежка форма, която да засегне определени части от мозъка (поради което може да настъпи фатален край)“, разяснява още инфекционистът.

/Zdrave.to