Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Нова рубрика: “Здрав род – здрав човек”

Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род – здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.

От 2012 г.

се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис. 

От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.

Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.

Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт:  https://aida.bg/za-aida

Ако сте на възраст над 20-22 години и все още имате пориви да угодите на родителите си, трепетно очаквате тяхното одобрение, тази статия е за вас. Ще се опитам да ви посоча защо това чувство е така силно и какво е умно да осмислите и сторите, за да спрете да търсите одобрение от родителите си и да станете независими, без усещане за вина и незначителност. 

В моя кабинет често говоря с напълно зрели хора, които отказват да напуснат лоното на родителската опека и скут. Те се обаждат на родителите си по няколко пъти на ден, очакват напътствия, одобрение, съвети и ако не ги получат, се чувстват тъжни, огорчени и отхвърлени, сякаш „невидими“ за своите родители. Но най-вече те търсят одобрението на родителите си и дори да го получават в огромни дози и всекидневно, за тях то никога, никога не е достатъчно. 

„Говориш ми хубави неща, защото си ми майка или баща, защото сте ми родители, иначе това не е вярно“ – ето и веруюто на тези, които чакат гласа на родителя, за да могат да се опълчат срещу несправедливостите в живота. Защо търсим родителско одобрение, опека, дума и съвет? Как това ни помага в живота и действително ли го прави или по-скоро ни пречи?

Когато търсим одобрение, ние се опитваме да удовлетворим дълбока емоционална потребност от принадлежност. Често това е свързано с необходимостта от сигурна връзка в живота, да бъдем значими и приети, да знаем, че няма да бъдем изоставени без основателна причина. В крайна сметка това е детската ни нужда от защита и грижа, от някой „по-голям“, който да поема отговорността за всичко в живота ни.

1. Освен това може да е налице нереализирана потребност от самостоятелност, която не е била налична за нас до момента. Ако в детството ни липсват моментите, в които се усещаме самостоятелни и независими, то наистина идва необходимостта от одобрение на нашето поведение от „значим друг“. Кой да е това? Родители, треньори, учители, ментори.

2. Друга важна причина може да е неразвитият ни усет за самоконтрол. В този случай човекът е убеден, че има специални привилегии и родителите просто трябва да го одобряват, да му се подчиняват и да се държат така, както той иска във всеки момент, и то в зависимост от настроението му. Повярвайте ми, виждала съм мнозина родители – жертви на тези „самостоятелни“ пораснали деца, без никакво усещане за личен самоконтрол в живота. 

Родителите идват опустошени, отчаяни и обезверени, защото 30-40-50-годишните им потомци не умеят да управляват желанията си, връзките си с други хора, кариерата си и т.н. Уменията за самоконтрол във всяка ситуация тук са ключови, а те се учат през целия ни живот.

3. Това може да бъде и начин за блокиране на нуждата от спонтанност и игриво поведение. Ако тя не бъде удовлетворена в детството, имало е строго и ограничаващо възпитание, то се появява нуждата от още строги граници и правила. Например: „Ти трябва да се държиш по правилния начин, както правят възрастните“, или вярването, че родителите трябва да се държат по определен начин и да правят нещата така, както им се струва правилно. 

Какво да направите, за да спрете да търсите одобрение и да станете независими?

Приемете напълно и безотказно факта, че не сте специални. Да, не сте! Звучи болезнено и неразбираемо: „Но нали трябва да съм специален за родителите си“. Ние наистина имаме основна емоционална потребност да бъдем обичани. Един от аспектите на любовта е да бъдем избрани от човека, който означава най-много за нас, да бъдем специални за него. И ние наистина сме специални за мама и татко, но към 3-5-годишна възраст преставаме да бъдем абсолютният център на вселената, тъй като започваме да се учим на социално взаимодействие, ставаме отделни личности, експериментираме с автономността и независимостта. 

За тях ние вече не сме центростремителната сила, те започват да се връщат към кариерата си, към своята връзка, за да я реновират, към заниманията си, пътуванията и пр., и ние се учим да се справяме и без тяхната помощ. Разбира се, това става постепенно, нежно и внимателно, като ни се възлагат задачи и се стремим да ги изпълняваме правилно и навреме, но най-вече сами. Във времето, когато сме между 13- и 18-, 20-годишна възраст, настъпва процес на отделяне и съзряване, и след приключването му човекът се превръща в отделна личност и преставаме да бъдем част от родителското семейство. Оставаме, образно казано, „сами“ и не сме нито по-лоши, нито по-добри от другите хора, а ставаме „един от всички други“.

Родителите не ни дължат нищо 

Не можем да изискваме определени действия и постъпки от родителите си, нито да ги контролираме – това е нереалистична задача за следващото поколение. То живее в нов свят, по нов начин, с други правила и търси нови истини за себе си. Принадлежим на това ново поколение и ние, отделилите се от родителите си. 

Така че, ако очакваме те да ни обичат така, каквато е нашата нужда, да ни кажат точно определени думи на подкрепа, да ни подарят апартамент, кола или пътуване, то е нужно да спрем този порив, и то осъзнато, разбирайки, че техните задължения по отношение на нас са вече приключили. Разбира се, те могат да го направят или да не го извършат по свое желание, защото също като нас са независими и имат свободна воля и избор. 

Но, ако не го направят или кажат, това не ги прави лоши родители.  „Искам да ме обичаш!“, „Искам да искаш да споделяме!“ са желания, които не можем да претендираме към никого, включително и към родителите си. Нещо повече, помислете: те са можели да не направят нищо за вас от самото начало и да ви изпратят в сиропиталище веднага след раждането. Това също би било техен избор и отговорност. И вие не бихте могли да повлияете на това, точно както не сте в състояние да повлияете на това те да ви обичат и да ви задържат в семейството си.

В тази възраст родителите ви вече не са вашето семейство. След като навършите 18 – 20, най-късно 24 години, те вече не са вашето семейство. Вие ставате самостоятелна единица – вие сте вашето собствено семейство. Ако срещнете партньор, в семейството ви ще бъдете двама, ако имате деца, те ще бъдат част от вашето семейство, докато сами пораснат и навършат 18-20 години. Но никога вече не можете да се върнете назад във времето и да бъдете част от семейството на родителите си. 

Мъдро е да приемете спокойно факта, че вече сте нормален и успешен в живота си човек. Вече можете да правите избори – добри или не дотам добри, в живота си. Действията ви ще бъдат правилни, ако са в съответствие с вътрешните ви ценности, удовлетворяват нуждите ви и не нарушават законите на страната, в която живеете. 

Вземайте ежедневно колкото се може повече решения. Не искайте от родителите си финансова или физическа помощ. Опитайте се да правите неща, които са не само приятни, но и полезни за вас и вашия живот. Ще развиете чувство за компетентност и ще осъзнаете, че имате здрав разум и че вашите решения могат да бъдат правилни. Ще разберете също така, че грешите и имате право на поправка на грешките си, че имате право на всяко решение, което ви прави щастливи и спокойни.

Ако ви е трудно да приемете тези истини, моля ви потърсете помощ и емоционална подкрепа. Ако обстоятелствата са такива, че любовта и изборът са ви липсвали, нещо може и трябва да се направи по въпроса. Родовата терапия е един от методите, с които подпомагаме осветляването на тези състояния и работим в полза на независимостта и силата на човека. Има възможност да подобрите емоционалното си състояние чрез общуване с други хора или чрез психотерапия, чрез групи за взаимопомощ или пътешествия по света. Намерете хора, с които можете да установите отношения на доверие, които ще подкрепят вашето развитие и самостоятелно поведение. А ако чувствате, че ви е трудно да се справите сами с психо-емоционалното напрежение, потърсете професионална помощ от психолог, клиничен психолог или психотерапевт.

Но не звънете на мама и тате с упрек: „Ти си виновен, че нямам увереност!“ Поемете своя живот в свои ръце! 

Аида Марковска, родов терапевт

 27 март 2024 г.